Читать «Магическият преход» онлайн - страница 6

— Значи не си привърженичка на любовта и на брака — коментирах аз като реакция на тона й.

За миг тя ми хвърли страховит поглед, но мигновено го смекчи.

— Определено не съм привърженичка на робството — каза тя. — Но не само при жените. Е, и какво се канеше да ме попиташ?

Реакцията й беше толкова неочаквана, че забравих какво щях да питам и се оказах в неудобното положение да съм я зяпнала.

— Какво те накара да изминеш целия път специално до това място? — попитах припряно аз.

— Дойдох тук, защото това е място, заредено с енергия — тя посочи образуванията от лава в далечината. — Тези възвишения някога са били избълвани направо от сърцето на земята, като кръв. Винаги когато съм в Аризона, аз се отбивам тук. Това място излъчва особена земна енергия. Сега позволи ми да ти задам същия въпрос: какво те накара теб да избереш това място?

— Аз често идвам тук. Това е любимото ми място за рисуване. — Не го казах като шега, но тя избухна в смях.

— Тази подробност решава въпроса! — възкликна тя, после продължи с по-тих тон: — Искам да те помоля да направиш нещо, което може би ще сметнеш необичайно или дори глупаво, но изслушай ме. Бих искала да дойдеш в моя дом и да ми погостуваш няколко дни.

Вдигнах ръка да й благодаря и да кажа „не“, но тя настоя да премисля. Увери ме, че общите ни интереси към Изтока и бойните изкуства ще ни позволят сериозен обмен на идеи.

— Къде по-точно живееш? — попитах аз.

— Близо до град Навохоа.

— Но това е на повече от шестстотин километра оттук.

— Да, далечко е. Но там е толкова красиво и спокойно, че със сигурност ще ти хареса. — Тя замълча за миг, сякаш очаквайки отговора ми. — Освен това имам чувство, че в момента нямаш никакви конкретни ангажименти — продължи тя — и точно сега се луташ да откриеш какво да правиш. Е, а това може да се окаже тъкмо нещото, което очакваш.

Тя беше права, че абсолютно се лутах какво да правя с живота си. Току-що бях напуснала службата си като секретарка, за да се заловя отново с рисуване. Но определено нямах и най-малкото желание да гостувам в къщата на когото и да било.

Огледах се, търсейки наоколо нещо, което би ми подсказало какво да направя. Никога не съм могла да си обясня откъде ми беше дошла идеята, че човек може да получи помощ или някакъв знак от околната обстановка. Но обикновено получавах помощ по този начин. Имах една техника, която сякаш ми беше дошла от нищото, и посредством нея често откривах варианти, които дотогава не бях подозирала. Обикновено оставях мислите си да блуждаят, а аз съсредоточавах поглед в хоризонта на изток, макар че нямах представа защо винаги избирах изток. След няколко минути притихване обикновено получавах прозрение, което ми помагаше да реша какво да правя или как да реагирам в конкретна ситуация.

Втренчих поглед в хоризонта на изток, докато вървяхме, и внезапно видях състоянието на живота ми да се простира пред мен като безплодна пустиня. Откровено казано, макар да знаех, че цялата южна част на Аризона, част от Калифорния и половината от мексиканския щат Сонора представляват Сонорската пустиня, никога досега не бях забелязвала колко самотна и безлюдна е тази пустош.