Читать «Пътешествието на Хиеро» онлайн - страница 4

Тайгът, огромна хвойнова гора, растяща по тези места в продължение на милиони години преди Гибелта, както и преди преобладаваше на Стария континент. Но беше се изменил силно и в състава му бяха намерили място много растения, които преди растяха само в топлите страни. Някои видове растения и животни бяха изчезнали напълно, но повече се бяха приспособили към по-топлия климат. Зимите в Канада сега бяха приказно меки. Температурата рядко падаше под пет градуса Целзий. Полярните шапки на планетата се топяха и отстъпваха. Светът отново се намираше в междуледников период. Даденото обстоятелство, станало причина за решителни изменения на човека и обкръжаващата го природа, се превърна в начална и основна точка на обучението в училищата на Абатството. Старите книги предупреждаваха за последствията на парниковия ефект, но досега се бяха натрупали прекалено малко опитни данни, на които да може да се вярва. Учените, църковни и светски, никога не преставаха с опитите си да намерят нови сведения за миналите векове, с надеждата да предвидят очертанията на бъдещето. Ужасът на древното минало се явяваше нещото, което не можеше да се забрави, независимо от миналите пет хиляди години. Догмата, че Гибелта никога не бива да се повтори, стана основна за цялата научна подготовка. За това бяха съгласни всички хора, освен слугите на Нечестивия. Хиеро често размишляваше за проблемите на миналото — дори и сега, когато равномерно се поклащаше на седлото и сякаш за нищо не мислеше.

Изглеждаше великолепно и не без гордост го съзнаваше. Хиеро беше як млад човек, чисто избръснат, с прави челни коси, кожа с меден цвят и орловия нос на чистокръвен метс. Гордееше се също — в разумни граници — с чистотата на произхода си и можеше без грешка да изброи имената на тридесет свои прадеди. В училището на Абатството бе изпитал дълбоко изумление, когато старият свещеник вежливо му бе обяснил, че те и всички други истински метсианци, включително самия отец Абат, произлизат от метиси, франкоиндийски метиси, които на времето си били безправно малцинство в Канада и са се спасили от Гибелта благодарение на затворения си начин на живот, далеч от големите градове. След това Хиеро и приятелите му никога повече не се хвалеха с произхода си. Приемането на основния принцип на Абатствата — мястото на човека се определя единствено по заслугите му, — стана за юношите нов източник на вътрешна гордост.

Зад гърба на Хиеро, натъкнат в пояса, се намираше голям нож, приличащ на къс меч с дълго тридесет сантиметра острие, наточено само от едната страна. Направен е бил много отдавна, преди Гибелта. Подарък му беше за успехи в училището. На острието бяха гравирани букви и цифри: „U.S.“, „1917“ и „MADE IN FILADELPHIY“, а под надписа се намираше изображение на нещо като луковица с листа. Той знаеше, че някога този нож е бил собственост на човек от Съединените щати, огромната древна империя на Юга. Това беше всичко, което те можеха да знаят за старата морска пехота, сражавала се на времето в Централна Америка и Азия и напълно забравена след пет хиляди години. Ножът беше отлично оръжие и Хиеро обичаше да усеща тежестта му в ръката си.