Читать «Пътешествието на Хиеро» онлайн - страница 2

„Прости ми, старче, ако ти преча да си вършиш работата“ — нежно помисли той. Нито едно друго животно не беше така предано на човека, както лорсовете. Породата им бе създадена преди много поколения от мутанти на гигантския дим лос, който бе оцелял след Гибелта, и те бяха прекрасни ездови и бойни животни. Абатствата внимателно пазеха стадата им и с голяма неохота продаваха скъпоценните производители. Но голямата им съобразителност се съчетаваше с упорита, до инат, независимост и известна капризност на характера им, което никой не успяваше да надмогне. Специалистите внимателно наблюдаваха животните и продължаваха селекцията.

Внезапно Хиеро се удари по челото и се изруга. Облаци комари в разгърнат строй го бяха атакували. Изпод копитата на Клотц полетяха пръски вода. Лорсът бе попаднал в блато. Зад тях ревът на стадото започна да затихва. Буйфърите не обичаха блатата, но при нужда спокойно преплуваха по няколко километра. Хиеро също не ги обичаше. Подаде сигнал: „Стой!“, леко стисна с колене хълбоците на лорса и той спря задъхан.

— Ах ти, глухчо — каза Хиеро и ласкаво го погали по шията.

Около тях се виждаха езерца и локви тъмна вода, а напред се виждаше и нещо значително по-голямо. Спряха на един скалист остров, на който в безпорядък лежаха изпотрошени дънери, донесени от последното наводнение. Тук беше тихо. Едва чуващият се шум на стадото се отдалечаваше на изток. Малка черна птичка излетя изплашена от скривалището си. Мрачни борове и кипариси растяха направо от блатото, засенчваха слънчевата светлина и придаваха мрачен вид на местността. Облаци комари кръжаха край главата на Хиеро и го принудиха да размахва непрекъснато клонче с листа. Лорсът потропваше с крака и сумтеше недоволно.

Спаси ги само лекото вълнение на водата. Наистина Хиеро беше прекрасно трениран, но борбата с насекомите отвличаше вниманието му. Един случаен поглед към огледалото на вира, го накара да настръхне. Две раздалечаващи се ивици, образувани от някакво тяло, което напълно безшумно плаваше под водата, стремително ги наближаваха.

— Да бягаме! — викна Хиеро и пришпори лорса.

Звярът дръпна рязко напред и когато щракачът се подаде над водата, между тях и брега имаше цели три метра. Безсмислено беше да се бият. Хвъргачът, който се намираше на бедрото на Хиеро, както копието или ножът, са напълно безполезни против възрастна костенурка. Клотц усети това и независимо от силата и постоянната си готовност за схватки, предпочете отстъплението.

Отвратителната глава достигаше до метър дължина. Грамадното чудовище се притисна до земята, след което стремително се хвърли напред, като ноктите му задраскваха неприятно по скалите. Жълтите очи блестяха, а водата на потоци се изсипваше от високата сива коруба. Тежестта на този звяр достигаше три тона, но той бе невероятно повратлив. Преди Гибелта теглото им не е надминавало двадесет и пет килограма. Но с времето пораснали и станали едни от най-опасните обитатели на крайбрежните гъсталаци. Дори Народът на Бентовете се страхуваше от тях.