Читать «Пътешествието на Хиеро» онлайн - страница 5

Във въоръжението му влизаше също късо копие от орехово дърво и двадесет и пет сантиметров стоманен накрайник. То не беше древно оръжие. Специално за Хиеро го бе изработил оръжейният майстор на Абатството, след като премина обредите на Посвещаването. На хълбока си носеше трето оръжие, чийто приклад стърчеше от кобура. Това беше хвъргач, карабина с гладка цев, която се зареждаше от дулото и стреляше с дванадесет сантиметрови курщуми дум-дум. Струваше невероятно скъпо — беше направен от берилиев бронз, като куршумите се изготвяха ръчно в малка работилница, разположена на тайно място. Подарък беше от баща му, след като завърши обучението си. Цената ме беше равна на стойността на двадесет плаща от кожи на най-хубавите лисици. Когато запасът куршуми свърши той ще стане безполезен. Но Хиеро имаше в багажа си петдесет заряда. Малко същества оставаха живи след улучване с тях. Бойното снаряжение свършваше с нож, който висеше на пояса в кожена кания.

Дрехите му бяха отлично направени от еленова кожа, обработена така фино, че почти приличаше на изтъкан плат, но много по-здрав. В закрепените на седлото чанти се намираха кожена куртка, ръкавици, зимни обувки, известен запас храни, няколко медни и сребърни къса за размяна и принадлежностите му на Свещеник-Заклинател. Краката му бяха обути в ботуши с токове и здрави подметки, леки и удобни за ходене, бягане и езда. Символът на Абатствата — кръст и меч в кръг — блестеше като сребро на гърдите му, а един здрав ремък закрепваше тежкия медалион. На бронзовото му лице бяха нанесени знаците, които определяха мястото и ранга в служба на Абатствата. Жълтият кленов лист се намираше на челото му. Под него две зелени змии се увиваха около дръжката на копие. Знаците бяха много древни. В употреба ги бе въвел още първият глава на Абатството — Висшият баща, който бе определил системата на ранговете. Всяко утро Хиеро ги подновяваше с боите от малките кутийки, намиращи се в неговите чанти. В Севера ги познаваха и почитаха навсякъде — изключение правеха хората извън закона и неестествените създания на Гибелта, лемутите, които са най-големите врагове на човечеството.

Макар да бе навършил тридесет и шест години, Хиеро още не беше женен, макар много мъже на негова възраст да бяха глави на големи семейства. Той не искаше да става Абат и да завърши кариерата си като администратор. Когато започваха да му досаждат с такива въпроси, той с непроницаем вид на лицето си казваше, че жените го интересуват не повече от ботуши износени преди три години. Но не бе дал обет за безбрачие. Смяташе го за част от загиналото минало. Свещениците са част от света, трябва да се борят и работят, а нямаше нищо по-светско от жените. Абатствата не бяха сигурно, дали зад Източния океан е оцелял древния Рим — легендарното място на вярата им. Но дори и да съществуваше, то традиционното подчинение на Първосвещеника бе отминало безвъзвратно, заедно с изкуството на бързо преодоляване на огромни разстояния и други подобни знания.