Читать «Пътешествието на Хиеро» онлайн - страница 6

Дружният хор на птичите гласове звънеше над пътя. Хиеро се къпеше в ярките лъчи на обедното слънце. На небето нямаше облаци, но августовската горещина бе умерена и приятна. Лорсът бягаше с отмерения си ход, който бе научен да поддържа с часове. Клотц обичаше стопанина си и точно знаеше, колко далеч можеше да отиде в капризите си и да не го изкара от търпение. Големите уши на животното леко шаваха — звуците бяха източник на новини, а лорсът можеше да чуе движението на всяка дребна твар в гората на разстояние до половин километър. Прашният път беше празен. Вълците изчезнаха някъде и само говеждият тор напомняше за стадото буйфъри, които продължаваха да бягат някъде напред.

Пътят минаваше през девствена гора. Много от земите на Канда още не бяха населени и в тях можеше да се намери много неизвестно. Най-смелите и предприемчиви се устремяваха в новите земи, като вълните заселници се разпростираха кръгово от всеки голям център на Абатството. Но често тези хора просто изчезваха безследно. Пионерите, отправили се в дивите райони, без връзка с цивилизацията и твърдо ръководство, пропадаха тайнствено и необяснимо. Веднъж един войник или свещеник, изпратен от погранично Абатство, открил няколко разпадащи се къщи, обкръжени от обработени полета, на които имало само бурени и плевели. Жителите на централните райони били предупредени за опасността. Сред народа плъзнал слух, че Абатствата нарочно сдържат хората и се опитват да пречат за нови открития в далечните гори. Но на никой не хрумна и една мисъл, че в Абатствата може да имат отношение към изчезването на хората. Такива слухове така не съответствуваха на действителността, че никой не би им повярвал. Абатствата бяха отворени за всички и никой не налагаше забрана на сведенията за всекидневните дела на населението. Съветът на Абатствата повтори предупреждението си и призова към предпазливост при овладяването на нови земи. Но това никак не охлади множеството смелчаци. Тогава Съветът се опита да строи нови Абатства в тези райони и така да създава предни постове на цивилизацията и знанието, около които да се сплотят преселниците. Но много малко от тях можеха да бъдат добри свещеници и войници. За това се изискваше време.

Докато размишляваше Хиеро, се поклащаше във високото си седло. Специалната тренировка му помагаше машинално да запомня и систематизира за бъдещия отчет всичко, което виждаше. Издигащите се към небето елхи, белокорите брези, маслените палми, мярналата се сред листака огромна кокошка — абсолютно всичко беше интересно за свещениците-регистратори на Абатството. Още като млад юноша добре бе разбрал, че само знанието се явява истинско оръжие против жестокия и ненадежден свят.