Читать «Подпалвачката» онлайн - страница 23

Порови из съзнанието си и го откри. Името му беше Ралф Бакстър.

Анди се усмихна. Ралф Бакстър. Страшен съм.

— Екстра се чувствам — похвали се той. — А как е онзи приятел?

— Какъв приятел, Анди?

— Онзи, дето си извади очите — отвърна ведро Анди.

Ралф Бакстър се усмихна и потупа Анди по ръката.

— Ама че халюцинации имаш, момко.

— Не е халюцинация — намеси се Вики. — И аз го видях.

— Мислите си, че сте го видели — възрази стажантът, който не беше стажант. — И двамата сте получили една и съща халюцинация. До дъската лежеше младеж, на когото се схвана мускул… И помен не е имало от извадени очи или кръв.

Той пак си тръгна.

Анди подвикна подире му:

— Мой човек, не е възможно двама души да получат една и съща халюцинация без предварителна уговорка.

Чувстваше се извънредно умен. Логиката му бе неоспорима. Беше хванал чичо ти Ралф Бакстър по долни гащи.

Ралф му се усмихна в отговор, без да трепне.

— С този опиат е напълно възможно. Ще намина след малко, бива ли?

— Бива, Ралф — отвърна Анди.

Ралф спря и се върна до кушетката на Анди. Върна се в каданс. Замислено се вгледа в легналия младеж. Той му се ухили до уши — глупаво, по пиянски. Пипнах ли те, Ралф, стари дяволе. Пипнах ли те право по прословутите ти долни гащи. Изведнъж го заляха тонове информация за Ралф Бакстър: възраст — трийсет и пет години, работи от шест години в Арсенала, преди това е бил във ФБР, уб…

Убил е четири души през кариерата си, трима мъже и една жена. И е изнасилил жената след смъртта й. Тя била кореспондент в Асошиейтед Прес и знаела за…

Тази част не беше ясна. А и нямаше значение. Изведнъж на Анди му се отщя да научава повече. Усмивката се стопи на устните му. Ралф Бакстър още го наблюдаваше и Анди потъна в черната параноя, която помнеше от двата си предишни опита с ЛСД… но тази бе по-дълбока и много по-страшна. Нямаше представа как би могъл да знае всички тези неща за Ралф Бакстър — или как бе научил името му дори, — но ако се издадеше, че ги знае, ужасно се страхуваше да не изчезне от стая №70 на Джейсън Гирни Хол със същата бързина като момчето с извадените очи. Или действително всичко е било само халюцинация: сега вече то изобщо не изглеждаше реално.

Ралф продължаваше да се вглежда в него и малко по малко Анди започна да се усмихва.

— Виждаш ли? — откликна Ралф. — Със „Серия шест“ стават какви ли не страшни работи.

И си тръгна. Анди въздъхна с облекчение. Хвърли поглед към Вики — тя се бе вторачила в него с широко отворени и изплашени очи.

„Улавя емоциите ти — помисли си той — като радио. Успокой я. Не забравяй, че е под влиянието на наркотик, независимо какво още са натъпкали в тази помия!“

Анди й се усмихна и след миг по устните на Вики също трепна несигурна усмивка. Тя го попита какво има. Той я излъга, че сигурно нищо.

(но ние не говорим — устните й не помръдват)