Читать «Мъглата» онлайн - страница 8

— Кога ще дойдат от Енергото?

— Веднага, щом могат. Няма да се забавят. Само не искам да се тревожиш за Били. Той е наясно с всичко. Той може да си оставя дрехите разхвърляни, но няма да забрави да се пази от оголените жици. Той има достатъчно добре развит инстинкт за самосъхранение. — Докоснах крайчеца на устните й и те се извиха в нещо като начална усмивка. — По-добре ли си?

— Все успяваш да направиш така, че нещата да изглеждат по-добре — каза тя и на мен ми стана много приятно.

Откъм езерото Били ни крещеше да идем да видим.

— Хайде — казах аз, — да идем да видим пораженията.

Тя въздъхна тъжно:

— Ако искам да гледам поражения, мога да ида и да си седна в дневната.

— Поне да доставим радост на детето.

Слязохме по стъпалата, хванати за ръце. Тъкмо бяхме стигнали до първата извивка, когато Били връхлетя засилен, за малко щеше да ни събори.

— Спокойно — каза Стеф и леко се смръщи. Може би във въображението си тя го виждаше да полита към смъртоносното гнездо на голите жици, а не към нас.

— Само да видите! — Били едва си поемаше дъх. — Навесът на лодките е на парчета. На скалите има изхвърлен пристан…, а в заливчето има дървета… Боже Господи!

— Били Дрейтън! — каза Стеф гръмогласно.

— Извинявай, мамо… обаче ти трябва… ауууу! — той пак изчезна.

— Възвести второто пришествие и изчезна — казах аз и Стеф пак се засмя. Слушай, след като нарежа дърветата, които са паднали на алеята, ще ида в Централното управление за енергоснабдяване на Мейн, което е на Портландския път. Да им кажа какво е станало. Какво ще кажеш?

— Добре — каза тя с благодарност. — Кога мислиш, че ще може да отидеш?

Ако не беше голямото дърво, онова с корсета от мъх, можех да свърша за по-малко от час. Като се добави и работата по него, нямаше да успея преди единадесет.

— Тогава ще е по-добре да обядваш, преди да тръгнеш. Но ще трябва да ми напазаруваш някои неща… почти сме свършили млякото и маслото. Освен това е, по-добре ще е да ти направя списък.

В случай на бедствие жените започват да трупат като катерички. Прегърнах я и кимнах. Заобиколихме зад къщата. Един поглед бе достатъчен, за да разбера защо Били бе малко сащисан.

— Божичко — каза Стеф със слаб глас.

Бяхме застанали на една височинка и виждахме почти четиристотин-петстотин метра от брега — наляво мястото на Бибър, нашето, и надясно — на Брент Нортън.

Огромната стара ела, която се извисяваше като страж над заливчето, бе покосена през средата. Това, което бе останало от нея, приличаше на грубо подострен молив и вътрешността на дървото бе бляскаво-бяла и беззащитна на фона на потъмнялата от старост и от бури външна кора. Тридесетина метра от елхата, горната половина на дървото, лежеше, отчасти потънала в плиткия залив. Мина ми през ум, че имаме късмет, че нашият скутер не е под нея. Предната седмица имаше някакви проблеми с двигателя и го бяхме закарали на поправка, където продължаваше да чака ред.