Читать «Мъглата» онлайн - страница 6

По-късно следобеда всички бяха насядали около дървената маса на майка ми и баща ми и започна едно грамаданско ядене на хот-дози, хамбургери и картофена салата. Бирата се лееше като вода и чичо ми Рубен се гмурна в езерото с дрехите, дори със сабото си. В онези дни в гората имаше все още елени.

— Татко, може ли да сляза до езерото?

Той се беше уморил да хвърля клони, а когато едно малко момче се умори, най-добре е да бъде оставено да прави нещо друго.

— Разбира се.

Върнахме се заедно, но Били зави надясно и заобиколи къщата, за да запази дистанция от жиците. Аз тръгнах наляво към гаража, за да си извадя бензиновия трион. Както бях предположил, отблъскващата песен на трионите вече се чуваше нагоре-надолу по езерото.

Напълних резервоара, съблякох си ризата и тъкмо тръгвах по алеята, когато Стеф излезе от къщата. Тя напрегнато погледна към повалените дървета.

— Много ли е зле?

— Мога да го нарежа. А вътре зле ли е?

— Е, разчистих стъклата, но ти ще трябва да направиш нещо с дървото, Дейвид. Не можем да държим дърво в дневната.

— Не — казах аз. — Не можем.

Спогледахме се на утринното слънце и се закискахме. Оставих триона на циментовата площадка и я целунах, като я хванах здраво за хълбоците.

— Недей, — измърмори тя. — Били е…

Точно тогава той връхлетя иззад ъгъла на къщата.

— Татко! Тате! Трябва да видиш…

Стеф, която видя оголените жици, му изкрещя да внимава. Били, който беше на доста голямо разстояние от тях, се спря рязко, зяпна майка си, сякаш, че е полудяла.

— Добре съм, мамо — каза той с такъв тон, който обикновено се използва, при успокояването на склерозирали старци. Той тръгна към нас, за да ни покаже колко е добре, а Стеф започна да трепери в ръцете ми.

— Всичко е наред — казах аз в ухото й. — Той знае за тях.

— Да, но много хора ги удря ток — каза тя. — По телевизията през цялото време излъчват предупреждения за оголени жици, много хора ги удря… Били, искам веднага да влезеш в къщата.

— О, моля те, мамо! Искам да покажа на татко навеса за лодките. — Очите му щяха да изскочат от възбуда и разочарование. Той бе изпитал вкуса на апокалипсиса след буря и искаше да го сподели.

— Веднага влизай! Тези жици са опасни и…

— Татко каза, че те искат земята, не мен.

— Били, недей да спориш с мен!

— Ще дойда да хвърля един поглед, герой. И ти слез. — Усетих как Стеф цялата се стегна. — Мини от другата страна, пале.

— Дааа! Добре!

Той се спусна край нас, като прескачаше през стъпало надолу по западната стълба. Той изчезна с развяна риза и след него се чуваше само една дума: „Аууу!“ при вида на други поражения.

— Той знае за жиците, Стефи. — Аз нежно я прегърнах през раменете. — Той се страхува от тях. Това е добре. Така няма да има опасност.