Читать «Мъглата» онлайн - страница 68

— Имат храна — казах аз. — Те продават някои хранителни продукти. Бисквити, сухари, от този тип неща. Освен това имат щанд за шоколади и бонбони.

— Просто не вярвам, че ще се задоволят с такива неща, когато тук има най-различни неща.

— Искам да кажа, че искам да се махна оттук, но не искам да стана обед на някакво същество, избягало от филм на ужасите. Четирима-петима от нас могат да отидат до аптеката и да проверят каква е ситуацията там. Нещо като разузнавателен полет.

— И това е всичко?

— Не, има още едно нещо.

— Какво?

— Онази — каза Милър просто и посочи с пръст към средната пътека. — Шантавата. Вещицата.

Той бе посочил с пръст към госпожа Кармъди. Тя вече не беше сама. Две жени се бяха присъединили към нея. По ярките им дрехи личеше, че са туристи или летовници, жени, които са оставили семействата си само за малко, да се „отбият до магазина и да купят някои неща“ и сега се бяха стопили от притеснение за децата и за мъжете си. Бяха готови да се хванат за сламка. Дори за мрачните успокоения на госпожа Кармъди.

Нейният костюм продължаваше да грее със същата злокобна пищност. Тя говореше, жестикулираше, лицето й бе каменно и зловещо. Двете жени с ярките дрехи (но не така ярки като костюма на госпожа Кармъди, с гигантската й чанта, прилична на куфар, стисната здраво под разплутата й ръка) слушаха унесено.

— Тя е другата причина, поради която искам да се махна, Дейвид. До довечера при нея ще седят шест души. Ако розовите буболечки се върнат през нощта, утре край нея ще седи цяло паство. Тогава ще трябва да започнем да се тревожим кого ще им посочи тя да принесат в жертва, за да се оправят нещата. Може би мен, или теб, или Хатлън. Може би твоето дете.

— Това е идиотщина — казах аз. Но беше ли наистина? Студената тръпка по гърба ми казваше, че не е непременно. Устата на госпожа Кармъди продължаваше да се движи. Погледите на летовничките бяха впити в сбърчените й устни. Беше ли идиотщина? Спомних си прашните препарирани животни, пиещи от огледалния си поток. Госпожа Кармъди имаше власт. Дори Стеф, вироглава и напориста, произнасяше името на старицата с известна неувереност.

Тази шантавата, я бе нарекъл Милър. Вещицата.

— Хората в супермаркета със сигурност преминават през особено тежък психологически момент — каза Милър. Той посочи червените греди, разделящи сегментите на витрината — изкривени и нацепени. — Сигурно съзнанието на всеки прилича на тези греди. Моето определено е така. Половината нощ си мислих, че сигурно ми е захлопала дъската, че сигурно съм в усмирителна риза в Данвърс и се скъсвам да бълнувам за буболечки, динозавърски птици и пипала и, че всичко ще свърши само да дойде санитарят и да ми бие една инжекция „Торазин“ в ръката. — Дребното му лице бе напрегнато и бледо. Той погледна към госпожа Кармъди, а после към мен. — Казвам ти, че това може да се случи. Колкото по-несигурни стават хората, толкова по-привлекателна ще им се струва тя. Не искам да съм тук, когато това стане.