Читать «Мъглата» онлайн - страница 54

— Добре, татко.

Той бавно се отдалечи. Сякаш се беше смалил. Сърцето ме заболя, като видях как се отдалечава. Господин МакВей продължи да пече пилета, явно без да обръща внимание на това, че само няколко души ги ядяха. Наслаждаваше се на самия процес на готвене. Мисля, вече казах, че има разни начини да се справи човек с такава ситуация. Човек може и да не вярва, че е така, но е така. Човешкото съзнание е пълно с трикове.

Госпожа Търмън и аз седяхме на пътеката с лекарствените средства. Хората бяха насядали на малки групи из целия магазин. Никой не седеше сам, с изключение на госпожа Кармъди. Дори Майрън и приятелчето му Джим седяха заедно — и двамата бяха задрямали край хладилника с бирата.

Шестима нови часови следяха амбразурите. Оли бе един от тях, ядеше пилешко бутче и пиеше бира. До всяка амбразура бяха подпрени факлите от дръжки на метли, с по една бутилка газ… но ми се струва, че никой не вярваше във факлите както преди. Не, след като се бе чул оня ужасно жив рев, не, след сдъвканото и напоено с кръв въже. Ако нещото, което бе отвън решеше да ни хване, щеше да ни хване. То или те.

— Дали през нощта ще стане по-лошо? — попита госпожа Търмън. Гласът й бе спокоен, но очите й бяха изплашени.

— Хати, наистина не зная.

— Остави ме да се грижа за Били, колкото мога. Аз съм… Дейви, смъртно съм изплашена — тя се изсмя късо и сухо. — Да, вярвам, че това е причината. Но ако Били е с мен, всичко ще бъде наред. С него ще се държа много внимателно.

Очите й светеха. Наведох се и я потупах по рамото.

— Много се тревожа за Алън — каза тя. — Той е мъртъв, Дейви. Вътре в себе си съм сигурна, че е мъртъв.

— Не, Хати, няма начин да знаеш такова нещо.

— Но аз чувствам, че е така. Ти не чувстваш ли същото за Стефани? Нямаш ли поне едно такова чувство?

— Не — казах аз и излъгах през зъби.

От гърлото й се надигна сподавен вик и тя сложи ръка на устата си. Очилата й отразяваха сумрачната светлина.

— Били се връща — измърморих аз.

Той ядеше праскова. Хати Търмън потупа пода до себе си и каза, че когато той свърши, ще му покаже как да направи човече от костилката и малко конец. Били се усмихна измъчено, а госпожа Търмън му отвърна.

В 8.00 шестима нови мъже застъпиха на пост и Оли дойде до мястото, където седях.

— Къде е Били?

— Там отзад с госпожа Търмън — казах аз. — Занимават се с ръкоделие. Минаха през човечета от костилки, маски от книжни кесии и ябълкови кукли, а сега господин МакВей му показва как се правят коминочистачи.

Оли отпи голяма глътка бира и каза:

— Отвън се движат разни неща.

Погледнах го рязко. Той ми отвърна със спокоен поглед.

— Не съм пиян — каза той. — Опитвам се да се напия безуспешно. Ще ми се да мога, Дейвид.

— Какво искаш да кажеш с това, че се движат разни неща?

— Не съм стопроцентово сигурен. Попитах Уолтър и той каза, че имал същото чувство, че някои части от мъглата стават на моменти по-тъмни — понякога само едно петно, а понякога голямо тъмно място, като синина. После пак избледнява до сиво. И всичко навън се вихри. Дори Арни Симс каза, че е усетил, че нещо става отвън, а Арни Симс е почти сляп.