Читать «Мъглата» онлайн - страница 53

Три-четвърти от въжето беше отишло. Виждах края му до крака на Били. Тогава въжето пак престана да се движи. Лежа неподвижно може би пет секунди, после пак се изтегли метър и половина. После то рязко се отплесна наляво, отвъд ръба на вратата. Изведнъж полетяха пет-шест метра въже и дланта ми леко запари. И от мъглата долетя силен, трептящ писък. Не можеше да се определи пола на пищящия.

Въжето отново се вряза в ръцете ми. И отново. То полетя през вратата надясно, после пак наляво. Изниза се още метър въже, и тогава оттам долетя страхотен вой, който накара сина ми да изреве в отговор. Хатлън бе ужасен. Очите му бяха станали огромни. Единият край на устата му увисна, треперейки.

Воят бе внезапно пресечен. Цяла вечност не се чу звук. Тогава изкрещя старата жена — този път нямаше съмнение чий е гласът. „Махнете го от мен“! — изпищя тя. — Боже мой, божичко, махнете…

Тогава се пресече и нейният глас.

Почти цялото въже бързо се изплъзна през ръцете ми. Този път дланите ми пламнаха. Тогава то се отпусна напълно, а от мъглата долетя звук — силен, дебел рев — от който усетих празнота в стомаха си.

В живота си не бях чувал такъв звук. Бе най-близо до филмово озвучаване на Африканска степ или Южноамериканско блато. Рев на голямо животно. Звукът долетя отново, нисък разкъсващ и свиреп. После още веднъж… после затихна. После изцяло изчезна.

— Затворете вратата — каза Аманда Дъмфрис с треперещ глас. — Моля ви.

— Минутка само — казах аз и започнах да дърпам въжето назад. То започна да изплува от мъглата и да се трупа в краката ми на разбъркана купчина. На около метър от края, въжето стана яркочервено.

— Смърт — изкрещя госпожа Кармъди. — Да се излезе е смърт! Видяхте ли сега?

Краят на въжето представляваше сдъвкана и разнищена топка конци и топчета памук: Малките топчета бяха напоени с капки кръв.

Никой не възрази на госпожа Кармъди. Майк Хатлън затвори вратата.

VII. Първата нощ.

Господин МакВей работеше в Бриджтън като месар откакто бях на дванадесет или тринадесет години, но не знаех малкото му име, нито на колко е години. Той бе инсталирал газов грил под един от вентилаторите. Вентилаторите не работеха, но се предполагаше, че продължават да изсмукват по малко въздух — до 6.30 миризмата на печено пиле изпълни магазина. Бъд Браун не се противопостави. Навярно за него беше шок, но по-вероятно той бе признал факта, че прясното месо и птиците не ставаха по-пресни. Пилето миришеше вкусно, но много малко хора поискаха да хапнат. Господин МакВей, дребен, слаб и спретнат в белите си дрехи, въпреки всичко изпече пилетата и сложи порциите две по две, гарнирани с картофена салата. Аз хапнах колкото можах, но Били дори не се докосна до своята.

— Трябва да хапваш, юнак — казах аз.

— Не съм гладен — каза той и бутна чинията встрани.

— Няма да станеш голям и силен, ако не…

Госпожа Търмън, която седеше зад Били, поклати глава към мен.

— Добре — казах аз. — Иди си вземи една праскова и изяж поне нея. О кей?

— Ами ако господин Браун каже нещо?

— Ако той каже нещо, ела да ми съобщиш.