Читать «Мъглата» онлайн - страница 51

— Откажете се от тази лудост — каза Милър. — Майк е прав. Нали можем да обсъдим нещата? Господин МакВей може да изпече малко пилешко на газовия грил и можем да седнем всички, да похапнем и просто да…

Той застана на пътя на Нортън и Нортън го бутна. Това не се хареса на Милър. Лицето му се изчерви, а после замръзна в каменно изражение.

— Тогава правете, каквото щете — каза той. — Но все едно, че убивате тези хора.

Със спокойствието на голямата решителност или непреодолима мания, Нортън каза:

— Ще ви изпратим помощ.

Един от последователите му измърмори нещо в знак на съгласие, но един друг леко се изплъзна встрани. Сега бяха Нортън и още четирима. Може би не беше толкова лошо. Самият Христос едва е намерил дванадесет.

— Слушайте — каза Майк Хатлън. — Господин Нортън — Брент — поне останете за пилето. Хапнете нещо топло.

— И да ви дадем възможност още да говорите? Влизал съм в твърде много съдебни зали, за да се хвана на това. Вече промихте мозъците на половината ми хора.

— Вашите хора? — Хатлън почти изстена. — Вашите хора? Боже Господи, как разговаряте само! Това не е игра и определено не е съдебната зала. Навън има, поради липса на по-добра дума, Нещо, и какъв е смисълът да иде човек да го убият?

— Нещо, казваш — каза Нортън, престорено развеселен. — Къде? Вашите хора наблюдават навън от два часа. Кой е виждал нещо?

— Ами там отзад. Във…

— Не, не, не — каза Нортън и поклати глава. — По този въпрос говорихме много пъти. Излизаме…

— Не — прошепна някой, и шепотът отекна като шумолене на сухи листа в октомврийска вечер. Не, не, не…

— Ще ни спрете ли? — попита един пронизителен глас. Това бе един от „хората на Нортън“, да използваме неговата формулировка — възрастна дама с дебели очила. — Ще ни спрете ли?

Заглъхнаха всички опити някой да им се противопостави.

— Не — каза Майк. — Не мисля, че някой ще ви спре.

Прошепнах на ухото на Били. Той ме погледна стреснато, питащо.

— Отивай — казах аз. Побързай.

Той тръгна.

Нортън прокара пръсти през косата си, добре тренирай жест като жестовете на актьорите от Бродуей. Много повече ми бе харесал, когато напразно се опитваше да пусне триона си, като псуваше, мислейки, че е сам. И тогава не можех да разбера и досега не зная дали той вярваше в това, което прави или не. Мисля, че дълбоко в себе си той знаеше какво ще се случи. Мисля, че логиката, на която бе служил с ченето си цял живот, сега се бе обърнала срещу него като тигър, който се е разлютил.

Той се огледа неспокойно, сякаш искаше да каже още нещо. След това поведе четиримата си последователи по пътеката край една от касите. Освен възрастната жена с него беше едно пълно момче на двадесетина години, едно младо момиче и мъж в джинси и шапка за голф, обърната с козирката към тила.

Очите на Нортън срещнаха моите, разшириха се леко, после се отместиха встрани.

— Брент, почакай малко — казах аз.

— Не искам да обсъждаме този въпрос. Най-малко с теб.

— Зная, че не искаш. Просто искам да те помоля за една услуга. — Огледах се и видях, че Били тича към нас.

— Какво е това? — попита Нортън с подозрение, когато Били дойде и ми подаде пакет, обвит в целофан.