Читать «Мъглата» онлайн - страница 48

Милър взе пистолета, повъртя го в ръцете си и след няколко секунди успя да отвори барабана. Той провери още веднъж да не би да е зареден.

— Добре — каза той. — Имаме пистолет. Кой стреля точно? Определено това не съм аз.

Хората започнаха да се споглеждат. Отначало никой нищо не каза. Тогава Оли каза с неохота:

— Аз стрелям доста често на стрелбището. Имам „Колт“ 45-ти калибър и „Лама“ 25-ти.

— Ти? — каза Браун. — Ха. Преди да се стъмни, ти ще си толкова пиян, че две няма да виждаш.

Оли каза съвсем отчетливо:

— Ти защо просто не млъкнеш и да си пишеш там имената?

Браун се ококори. Отвори уста. После реши, съвсем разумно според мен, да я затвори.

— Твой е — каза Милър, който премигна леко при словесната престрелка. Той го подаде и Оли пак го провери, по-професионално. Той сложи пистолета в предния десен джоб на панталоните си и пъхна кутията с патроните в джоба на ризата си, който се изду така, сякаш в него имаше кутия цигари. Тогава той се облегна на хладилния шкаф, потта продължаваше да се стича по кръглото му лице и си отвори нова бира. Продължих да имам усещането, че виждам един съвсем нов Оли Уийкс.

— Благодаря Ви, госпожо Дъмфрис — каза Милър.

— Няма защо — каза тя, а аз си помислих, че ако бях неин съпруг и господар на тези зелени очи и сочна фигура, сигурно нямаше да пътувам толкова много. Да дадеш пистолет на жена си е акт, който може да се изтълкува нелепо символично.

— Може да ви прозвучи глупаво — каза Милър, обръщайки се към Браун, с неговия тефтер и Оли, с неговата бира, — но дали няма да се намери тук нещо като бенгалски огън или увеселителни ракети?

— Ех, тъпа история — каза Бъди Игълтън и се изчерви, както се беше изчервила Аманда Дъмфрис.

— Какво има? — попита Майк Хатлън.

— Ами… до миналата седмица имаше имахме цял кашон от онези горящи пръчки, дето се използват, ако човек иска да запои пробита тръба или пък ауспух. Нали ги помните господин Браун?

Браун кимна кисело.

— Продадохте ли ги? — попита Милър.

— Не, въобще не вървяха. Продадохме само три-четири, а останалите върнахме. Ама че оливка. Исках да кажа… голям срам. — Бъди Игълтън така се изчерви, че стана почти морав и се оттегли сред тълпата.

Имахме кибрит, разбира се, и сол (някой спомена, че на разни такива, смучещи кръв, се слагало сол), разни видове подочистачки и метли с дълги дръжки. Повечето от хората продължаваха да изглеждат окуражени, а Джим и Майрън бяха твърде поркани, че да внесат нотки на несъгласие, но срещнах очите на Оли и в тях видях спокойна безнадеждност, по-лоша от страх. Ние с него бяхме видели пипалата. Идеята да хвърлим срещу тях сол или да ги прогоним с дръжките на метлите бе смешна по един ужасяващ начин.

— Майк — каза Милър. — Защо не събереш хора за това малко приключение? Искам да поговоря малко с Оли и Дейв.

— С удоволствие — Хатлън потупа Дан Милър по рамото. — Някой трябваше да поеме нещата в свои ръце и ти се справи много добре.

— Значи ли това, че ще получа данъчни облекчения? — попита Милър. Той бе дребен човечец със склонност към пълнеене, с оредяваща червена коса. Той бе от този тип хора, които не можеш да харесаш от пръв поглед, но няма начин да не започнеш да не ги харесваш, след като си общувал с тях известно време. От тези типове, които знаят всичко по-добре от теб.