Читать «Мъглата» онлайн - страница 17

— Наистина страхотна.

— Гледай, татко!

Той сочеше към развалините на хамбара на Елич. Дванадесет години той стоя килнат в задния двор на Том Елич, до кръста в слънчоглед, златник и метличина. Всяка есен си мислех, че той няма да изкара зимата. Но всяка пролет той продължаваше да е там. Сега го нямаше. Биха останали само нацепени дъски и един покрив, почти останал без керемиди. Беше дошъл и неговият ред. Кой знае защо, това отекна в мен някак тъжно, почти зловещо. Бурята бе дошла и го бе сринала до основи.

Нортън допи бирата си, смачка кутията в ръка и я пусна на пода. Били отвори уста да каже нещо, но пак я затвори — добро момче. Нортън бе от Ню Джърси, където нямаше закон за амбалажа. Мисля, че можеше да му се прости за това, че я смачка, при условие, че аз самият с мъка се въздържах да не го направя.

Били започна да върти радиото и аз го помолих да пробва дали УОКСО не може да се улови отново. Той завъртя показалеца на скалата до УКВ 92, но не хвана нищо, освен пращене. Погледна ме и вдигна рамене. Какви ли други станции бяха останали отвъд странната мъгла?

— Опитай Уай Би Ел Ем, — казах аз.

Той завъртя показалеца до другия край на скалата, като подмина Уай Джей Би Кю — УКВ и Уай Ай Джи Уай. Те си бяха по местата и си работеха както обикновено… но Уай Би Ел Ем, главната рок-станция на Мейн, не можеше да се хване.

— Странно — казах аз.

— Кое е странно? — попита Нортън.

— Нищо. Просто си мислех на глас.

Били бе върнал радиото на „Музикална закуска“ по Уай Джей Би Кю. Скоро стигнахме града.

Пералнята „Нордж“ в търговския център бе затворена, защото беше невъзможно да се пускат пералните за индивидуално изпиране, ако няма ток, но аптеката и супермаркета бяха отворени. Паркингът бе почти претъпкан и както бе обикновено в средата на лятото, повечето от колите имаха номера от други щати. Хората стояха на малки групички тук-там на слънце и говореха за бурята — жени с жени, мъже с мъже.

Видях госпожа Кармъди, оная с препарираните животни и лечебните теории за пънчовата вода. Тя се носеше бавно към супермаркета, облечена в удивително жълт костюм — сако и панталон. На рамото й висеше дамска чанта с размерите на малък куфар. Тогава един идиот яхнал Ямаха изрева край мен, на няколко сантиметра от предния калник. Носеше дънков костюм, огледални очила и беше без шлем.

— Гледай го този лайнар — изръмжа Нортън.

Обиколих веднъж паркинга, докато търсех място. Нямаше.

Тъкмо се подготвях психически за дълга разходка от най-отдалечения край на паркинга, когато късметът ми проработи. Един светлозелен кадилак с размерите на скутер започна бавно да се измъква измежду колите от редицата, най-близо до магазина. В момента, когато той излезе, аз се вмъкнах на неговото място.

Дадох на Били списъка с поръчките на Стеф. Той беше на пет години, но можеше да чете печатни букви.

— Вземи количка и започвай. Искам да звънна на майка ти.

Господин Нортън ще ти помогне. Веднага идвам.

Излязохме от колата и Били веднага се хвана за ръката на господин Нортън. Когато беше малък, го бяхме научили да не пресича паркинг, без да се държи за ръката на някой възрастен и той още не бе изгубил този навик. За миг Нортън доби учуден вид, но след това се усмихна леко. Почти бях готов да му простя задето за малко не бе изял Стеф с очи. Двамата влязоха в супермаркета.