Читать «Маймуната» онлайн - страница 9

В този ден, когато суграшицата чукаше хипнотично по покрива, точно над главата на Хол, той си проби път чак до най-отдалечения край на килера, дръпна един кашон и зад него видя още един кашон на фирмата Ралстън-Пурина. Над ръба на кашона надничаха две стъклени, светлокафяви очи. Те го стреснаха и за миг той отстъпи назад, сърцето му тупаше, сякаш бе намерил мъртъв пигмей. После видя, че нищо не помръдва, че очите имат стъклен блясък и разбра, че това е някаква играчка. Той пак пристъпи напред и я извади от кашона.

Тя се ухили със своята озъбена усмивка без възраст, в жълтата светлина. Чинелите й стърчаха на разстояние.

Доволен, Хол я бе въртял насам и натам и усещаше проскърцването на нейната мъхеста козина. Смешната й усмивка му доставяше удоволствие. Въпреки всичко, нямаше ли още нещо, някакво почти инстинктивно отвращение, което бе дошло и бе отминало, още преди да го осъзнае? Може би беше така, но със стар, стар спомен като този, човек трябваше да внимава да не се предовери. Старите спомени могат да са лъжовни. Но… не беше ли видял същото изражение на лицето на Пити на тавана в старата къща?

Той бе видял ключа на гърба й и го бе завъртял. Въртеше се прекалено лесно, не се чуваше звук от навиване на пружина. Значи беше счупена. Счупена, но още хубава.

Той я извади да си поиграе.

— К’во имаш, Хол? — попита Бюла, когато се събуди от дрямката си.

— Нищо — каза Хол. — Намерих я.

Той я сложи на полицата над леглото си. Тя стоеше върху книжките му за оцветяване, ухилена, зяпаща в пространството, със застинали чинели. Беше счупена, но въпреки това се хилеше.

Същата нощ Хол се събуди от някакъв неспокоен сън, мехурът му беше пълен и той стана, за да иде до банята в антрето. Бил приличаше на дишаща купчина завивки в другия край на стаята.

Хол се върна полузаспал… и изведнъж маймуната започна да удря чинелите си в мрака. Данг-данг-данг-данг.

Той се разбуди напълно, сякаш някой го бе плеснал по лицето със студена, мокра кърпа. Сърцето му внезапно подскочи от изненада и едно тихо изцъркване, почти като на мишка, се изкопчи от гърлото му. Той се взря в маймуната с широко отворени очи и трепкащи устни. Данг-данг-данг-данг.

Тялото й подскачаше и се клатеше на полицата. Устните й се разтягаха и се свиваха, противно развеселени и откриваха огромни и кръвожадни зъби.

— Спри — прошепна Хол.

Брат му се обърна в леглото и високо изхърка. Беше съвсем тихо… С изключение на маймуната. Чинелите биеха и се удряха и сигурно щяха да събудят брат му, майка му, света. Щяха да събудят мъртвите. Данг-данг-данг-данг!