Читать «Маймуната» онлайн - страница 11

— Надявам се, че това е причината. Никак не ми харесваш такъв.

— Така значи, не ти харесвам? — Думите му убягнаха, преди да успее да ги спре: той дори не искаше да ги спира. — Тогава си лапни едно Валиумче и всичко пак ще ти изглежда добре.

Той чу как тя поема въздух и на пресекулки го издиша. Тогава тя пак започна да плаче. Той може би щеше да успее да я утеши, но у него нямаше много утеха. Имаше твърде много ужас. По-добре щеше да бъде, когато маймуната пак изчезнеше, завинаги. Моля те, Господи, завинаги.

Той лежа буден до късно, докато утрото започна да оцветява в сиво въздуха навън. Но мислеше, че вече знае какво да направи.

Вторият път Бил бе намерил маймуната.

Това стана около година и половина, след като Бюла МакКафри бе намерена мъртва на местопроизшествието. Беше през лятото. Хол бе завършил току-що детската градина.

Той се върна от игра и майка му извика:

— Измий си ръцете, Сеньор, кален си като прасе.

Тя беше на верандата, пиеше изстуден чай и четеше книга. Беше в отпуска, за две седмици.

Хол маркира намокряне на ръце под студената вода и остави мръсни отпечатъци на кърпата.

— Къде е Бил?

— Горе. Кажи му да почисти неговата част от стаята. Направо е кочина.

Хол, който в такива случаи изпълняваше с огромна наслада ролята на приносител на лошите новини, се, втурна по стълбите. Бил седеше на пода. Вратичката към задния килер, която толкова приличаше на вход към заешка дупка, беше открехната. Той държеше маймуната в ръце.

— Това е една бракма — каза Хол веднага.

Той беше нащрек, въпреки, че едва помнеше онази нощ, когато се върна от банята и изведнъж маймуната започна да бие чинелите си. Може би около седмица по-късно той бе сънувал кошмар за маймуната и Бюла — не можеше да си спомни точно какво — и се събуди с вик, защото му се беше сторило, че меката тежест на гърдите му е маймуната и ако отвори очи, ще види как тя му се хили. Но, разбира се, меката тежест се бе оказала неговата възглавница и в паниката си той я притискаше към себе си. Майка му дойде да го успокои с чаша вода и два детски аспирина с тебеширено-портокалов вкус — Валиума за детските тревоги в онези времена. Тя мислеше, че смъртта на Бюла е причина за кошмара. Така беше, но не по начина, по който тя си представяше.

Той едва си спомняше това, което се беше случило, но маймуната продължаваше да го плаши, особено чинелите й. И зъбите.

— Знам — каза Бил и метна маймуната встрани. — Тъпа работа. — Тя падна на леглото на Бил, с поглед в тавана, замръзнали чинели. На Хол никак не му се искаше да я гледа. — Искаш ли да изтичаш до магазина на Теди и да купиш близалки.

— Вече си похарчих джобните пари — каза Хол. — освен това мама каза, че ти трябва да почистиш твоята част от стаята.

— Може, обаче по-късно — каза Бил. — Ако искаш мога да ти дам пари назаем. — Бил не се поколебаваше да срита Хол от време навреме, или да го гъделичка или да го блъсне без причина, но като цяло се държеше добре.