Читать «Маймуната» онлайн - страница 8

Когато видя за първи път маймуната, той беше на четири години, а Бил — на шест. Баща им, който бе изчезнал, бе купил къща в Хартфорд и тя бе станала изцяло тяхна собственост, преди той да умре или да падне в дупка в средата на света или каквото беше там. Майка им работеше като секретарка във „Въздухоплаване Холмс“, завод за хеликоптери в Уествил, и серия детегледачки идваха да гледат момчетата, само че дотогава те трябваше да гледат единствено Хол през деня — Бил беше в първи клас, в истинско училище. Ни една от гледачките не се задържаше дълго. Забременяваха и се женеха за приятелите си или си намираха работа в „Холмс“, или госпожа Шелбърн откриваше, че са й пипали шерито за готварски цели или бутилката бренди, която се пазеше в един бюфет за специални случаи. Повечето бяха глуповати момичета, които искаха да ядат или да спят. Никой не искаше да му чете, така, както майка му би го сторила.

Гледачката през онази дълга зима бе една огромна зализана негърка на име Бюла. Тя трепереше над Хол, когато майка му беше там и понякога го щипеше, когато нея я нямаше. Въпреки всичко, Хол я харесваше донякъде, защото тя му четеше по някоя потресаваща история от нейните списания с изповеди или истински детективски разкази („Смъртта дойде за сладострастната червенокоса“), Бюла зловещо повишаваше глас в сънливата дневна тишина на стаята, и от време навреме си хвърляше в устата по някоя фъстъчена бисквита, докато Хол изучаваше зърнистите вестникарски снимки и пиеше мляко от любимата си чаша. Това, че я харесваше, само утежни нещата.

Той намери маймуната един студен облачен ден през март. По прозореца чукаше суграшица, Бюла спеше на кушетката с един брой на списанието „Моята история“, разгърнато на прекрасния й бюст.

Хол бе изпълзял в задния килер, за да разгледа нещата на баща си.

Задният килер бе място за натурии, което се простираше отляво по протежение на втория етаж, празно пространство, което никога не бе довършено. Там се влизаше през една малка врата — като врата към заешка дупка — в детската стая — от страната на леглото на Бил. И двамата обичаха да влизат там, въпреки че през зимата беше много студено, а през лятото бе толкова горещо, че от порите ти можеше да се изцеди ведро пот. Дълъг и тесен, но някак уютен, задният килер бе пълен с привлекателни вехтории. Независимо колко неща успяваше да разгледа човек, не можеше да ги разгледа всичките.

Той и Бил бяха изкарали цял съботен следобед, тук горе, почти без да разговарят, вадеха неща от кашоните, разглеждаха ги, въртяха ги отново и отново в ръце, така че да възприемат всяка неповторима вещ, после отново ги оставяха. Сега Хол се замисли дали пък те с Бил не се бяха опитвали, доколкото могат, да установят по някакъв начин контакт с изчезналия си баща.

Той плаваше с търговския флот, имаше удостоверение за навигатор и в килера имаше купчина карти, някои обозначени с прилежни кръгчета (и с вдлъбнат отпечатък на компаса, в центъра на всяко). Имаше двадесет тома от нещо с името „Ръководство по навигация на Барън“. Един бинокъл, от който очите започваха да парят, ако човек гледаше през него прекалено дълго. Имаше разни сувенири от всички пристанища — гумени хавайски кукли, черно хартиено бомбе с разкъсана лента, на която пишеше — ТИ ПИКА ТУКА, АЗ НА ПИКАДИЛИ, стъклен глобус с малка Айфелова кула в него. Имаше пликове с чужбински марки, внимателно подредени в тях, и чужбински монети, имаше скални парчета от Хавайския остров Мауи, стъклено-черни, тежки и някак зловещи грамофонни плочи на чужди езици.