Читать «Маймуната» онлайн - страница 12

— Чудесно — каза Хол с благодарност. — Само да прибера тази повредена маймуна в килера, какво ще кажеш?

— А, не — каза Бил, като се изправяше. — Хайде тръгвай, тръгвай, тръгвай…

Хол тръгна. Бил лесно си променяше мнението и ако се забавеше да прибере маймуната, Хол можеше да си изгуби близалката. Те се спуснаха до магазина на Теди и си купиха близалки и то не просто близалки, а от онези редките, с вкус на боровинки. После отидоха в спортната зала, където няколко деца се опитваха да организират една игра бейзбол. Хол бе прекалено малък, за да участва в играта, и той седна далеч зад фаловата линия, като си смучеше боровинковата близалка и гонеше заблудените топки. Прибраха се чак, когато се стъмни и майка им напляска Хол, задето бе изцапал кърпата за ръце, напляска Бил, задето не бе почистил своята част от стаята, и след вечеря гледаха телевизия, и докато се случваше всичко това, Хол въобще забрави за маймуната. По някакъв начин тя се намери на полицата на Бил, точно до снимката с автографа на Бил Бойд. И остана там почти две години.

Докато Хол порасне и стане на седем години, гледачките бяха станали лукс и всяка сутрин на излизане госпожа Шелбърн изстрелваше фразата: „Бил, грижи се за брат си.“

Този ден обаче, на Бил му се беше наложило да остане след часовете и Хол се върна вкъщи сам, спираше се на всеки ъгъл и се оглеждаше, докато се убедеше, че от никъде не се задава кола, тогава притичваше на отсрещната страна, като войник, който пресича огневата линия. Той отключи вратата с ключа под изтривалката и веднага тръгна към хладилника за чаша мляко. Извади бутилката, а тя се изплъзна от ръцете му и се разби на парченца, стъклата полетяха на всички страни.

Данг-данг-данг-данг, от горния етаж, в тяхната стая. Данг-данг-данг, здрасти, Хол! Добре дошъл вкъщи! И, всъщност, Хол ти ли си? Ти ли си този път? Тебе ли ще намерят мъртъв на местопроизшествието?

Той стоеше, неподвижен, гледаше парчетата стъкло, пълен с ужас, който не можеше нито да назове, нито да разбере. Този ужас просто съществуваше, сякаш се процеждаше през порите му.

Той се обърна и хукна нагоре към тяхната стая. Маймуната стоеше на полицата на Бил и като че ли се взираше в него. Беше съборила фотографията на Бил Бойд и тя се бе захлупила на леглото на Бил. Маймуната се клатеше и се хилеше и удряше чинелите си. Хол бавно се приближи, без да иска, без да може да устои да остане встрани. Чинелите се раздалечаваха, блъскаха се и пак се раздалечаваха. Когато наближи, той започна да чува как трака механизмът във вътрешността на маймуната.

Бързо, с един вик на отвращение и ужас, той я повали от полицата, така както човек би ударил хлебарка. Тя се удари във възглавницата на Бил и после падна на пода, като удряше чинелите данг-данг-данг, разтягаше и свиваше устни, лежейки по гръб на едно петно от късното априлско слънце.

Той я изрита здраво, изрита я с всичка сила и този път от него се изтръгна вик на ярост. Механизираната маймуна подскочи по пода, отскочи от стената и спря неподвижна. Хол стоеше и я гледаше със свити юмруци и туптящо сърце. Тя му се хилеше нахално, слънцето се бе концентрирало в ярка точка в едното й око. Ритай ме колкото си искаш, сякаш казваше тя. Аз съм само винтчета и пружина и може би едно-две колелца, можеш да ме риташ, колкото си искаш. Аз не съм истинска, само една смешна маймуна с пружина, това съм аз и кой е мъртъв? Стана експлозия в завода за хеликоптери! Какво е онова нещо, дето се издига към небето като огромна, проклета топка за боулинг с очи там, където трябва да са дупките за пръстите? Да не би да е главата на майка ти, Хол? Яяяя! Как само си пътува главата на майка ти! Или долу, на ъгъла на Брук Стрийт! Я виж, приятел! Колата се движеше прекалено бързо! Шофьорът беше пиян! Един Бил по-малко на този свят! Ти чу ли как черепът му изхрущя, когато колелата минаха отгоре му и как мозъкът му изхвърча на струи през ушите му? Да? Не? Може би? Мен не ме питай, аз не знам, не мога да знам, аз само знам да си удрям чинелите данг-данг-данг, и кой е мъртъв на местопроизшествието, Хол? Майка ти? Брат ти? Или ти, Хол? Ти ли си този път?