Читать «Камионите» онлайн - страница 2

Един от нападателите забави ход, а другият атакува — огромната решетка на радиатора проблясваше кръвожадно под слънчевите лъчи. Снодграс изкрещя, писъкът му бе почти заглушен от силното бучене на дизеловия мотор.

Камионът не го прегази. По-добре да го беше сторил. Огромната машина подхвърли Снодграс, както футболист при начален удар. За миг тялото му се очерта като раздърпано плашило на фона на нажежения от следобедното слънце небосвод, после се приземи в канавката.

Спирачките на големия камион изскърцаха като задъхано чудовище, предните колела заораха в чакъла и чудовището спря на сантиметри от витрината. Проклета гад.

Момичето в сепарето изпищя и стисна бузите си с ръце. Пръстите й се впиваха в плътта и превръщаха лицето й в гротескна маска.

Някъде се строши стъкло. Обърнах се и видях шофьора, който стискаше така силно чашата, че тя стана на късчета в ръцете му. Струва ми се, че не съзнаваше какво прави. Мляко и кръв покапаха по бара.

Чернокожият барман бе застинал до радиото с кърпа в ръка, на лицето му беше изписано изумление, зъбите му проблясваха. За миг се възцари пълна тишина, нарушавана само от боботенето на камиона, който се бе върнал при другарите си. Момичето заплака и всичко пак беше в ред — или поне малко по-нормално.

Моята кола „Камаро“, модел 1971 година, стоеше смазана до неузнаваемост от другата страна на шосето. Все още я изплащах, но предполагам, че в момента това съвсем нямаше значение.

В камионите нямаше хора.

Слънчевите лъчи проблясваха и осветяваха празните кабини. Колелата се движеха от само себе си. Предпочитах да не мисля за това. В противен случай сигурно щях да полудея като Снодграс.

Изминаха два часа, слънцето клонеше към хоризонта. Навън камионите патрулираха със запалени фарове, като описваха окръжности и осморки.

Краката ми бяха изтръпнали, станах и се разходих покрай бара, за да се разтъпча, после се настаних в едно сепаре до витрината. Ресторантчето се намираше недалеч от магистралата, зад него имаше бензиностанция, която зареждаше камионите с бензин и нафта. Шофьорите идваха тук да пийнат кафе и да се подкрепят.

Нечий глас изрече колебливо:

— Господине…

Обърнах се и видях двете хлапета. Момчето беше около деветнайсетгодишно, с дълга коса и едва набола брада. Приятелката му изглеждаше още по-млада.

— Кажете.

— Какво се случи с вас?

Свих рамене и отвърнах:

— Движех се по магистралата към Нелсън. Някакъв камион ме настигна — виждах го отдалеч в огледалото: движеше се с огромна скорост. Моторът му се чуваше от няколко километра. Камионът профуча покрай един „Фолксваген“ и направо го помете от шосето с ремаркето си — все едно някой събори с пръсти хартиено топче от масата. Помислих, че и камионът ще излети в пропастта. Никой шофьор не би могъл да го удържи след този удар с ремаркето. Ала не се случи нищо. Фолксвагенът се преобърна няколко пъти и избухна, а камионът се нахвърли върху следващата кола, която пътуваше в същата посока. Застигаше ме бързо и бях принуден да свия в отклонението.