Читать «Библиотечна полиция» онлайн - страница 138

Наведе се към нарастващия мехур. Той беше покрит с паяжина от кръстосани бели нишки, но Сам виждаше и под тях — бучка от розово желе, което се вълнуваше и пулсираше с ритъма на сърцето й.

— Остави ме на мира! — внезапно изкрещя Арделия Лорц с устата на жената, в която Сам беше влюбен. — Остави ме на мира, кучи сине! — Но ръцете на Сара бяха спокойни и придържаха нагоре косата й, откриваха достъп за него.

— Можеш ли да видиш цифрите на локомотива, Сара? — промърмори той.

Тя изстена.

Той вкара палеца си в меката топка от дъвчащи бонбони, която държеше и тя стана малко по-голяма от паразита, който лежеше върху врата на Сара.

— Прочети ми ги, Сара. Прочети цифрите.

— Две… шест… о, Сам, о, главата ме боли… имам чувството, че две големи ръце разкъсват мозъка ми на две…

— Прочети цифрите, Сара — промърмори той и лепна червените дъвчащи бонбони „Десятка“ върху този пулсиращ, отвратителен мехур.

— Пет… девет… пет…

Внимателно натисна дъвчащите бонбони върху него. Изведнъж го усети как се извива и се гърчи под захарното покривало. „Ами ако се скъса? Ами ако просто се разкъса, преди да мога да го махна от нея? Това е цялата концентрирана отрова на Арделия… ами ако то се разкъса, преди да го махна?“

Приближаващият се влак отново изсвири. Звукът на свирката заглуши писъка от болка, който издаде Сара.

— Спокойно…

Той стисна и едновременно дръпна бонбонената маса. То беше у него — беше хванато в бонбоните, пулсираше и се вълнуваше като мъничко болно сърце. Върху врата на Сара имаше три мънички тъмни дупки не по-големи от убождания на игла.

— Няма го! — извика тя. — Сам, няма го!

— Още не — каза мрачно Сам. Бонбонената топка отново лежеше върху ръката му и на повърхността й се издигаше мехур, който се напрягаше да пробие…

Влакът вече преминаваше с рев през товарния склад на Джънкшън сити — склада, в който веднъж един човек на име Брайън Кели беше подхвърлил на Дейв Дънкан четири монети и после му беше казал да се пръждосва. Беше на по-малко от триста метра и се приближаваше бързо.

Сам избута Сара настрани и коленичи до линията.

— Сам, какво правиш?

— Ето сега, Арделия — промърмори той. — Опитай това. — Той плясна пулсиращата, разпъваща се маса от дъвчащи бонбони върху едната от блестящите стоманени релси.

В мозъка си чу писък на неизразим гняв и ужас. Изправи се, загледан в нещото, хванато вътре в бонбоните — то се извиваше и напираше навън. Бонбоните се разтвориха… той видя вътре по-тъмно червено, което се опитваше да се измъкне… и тогава влакът от 2,20 за Омаха профуча в организирана буря от тракащи оси и скърцащи колела.

Бонбоните изчезнаха, а в мозъка на Сам Пийбълс онзи пронизителен писък спря, отрязан като с нож.

Той отстъпи назад и се обърна към Сара. Тя се олюляваше, очите й бяха разширени и пълни с луда радост. Той я обхвана през кръста и я прегърна, а покрай тях минаваха и развяваха косите им товарни вагони, платформи и цистерни.