Читать «Черните конници. Събрани стихотворения» онлайн - страница 14
Стивън Крейн
Но когато бащата разбрал, какво се случва,
той упрекнал наставника:
— Не си прав, малък мъдрецо!
Всичко това е в реда на нещата.
Нима не виждаш:
Децата, завладели цветовете,
са силни, смели, хитри повече от тези,
които са останали с празни ръце.
Защо да не бъдат силни —
— наистина силни —
Защо са длъжни да нямат всички цветя?
Поразмисляйки, наставника навел глава.
— Господи, — казал той, —
звездите падат от небето
от такава внушителна мъдрост.
103. ТИ, МОЯ ЛЮБОВ…
Ти, моя любов!
Ти си тишината при залез,
когато замират сини сенки
и тревата и листата заспиват,
приспани от песента на ручеи.
Ти, моя болко!
Ти, моя любов!
Ти си буря,
пробиваща черни дупки в небето,
и невъздържано ридаеща,
мокреща и превиваща всяко дърво,
докато не се задъхаш и не млъкнеш.
А след това — ни звук,
освен меланхоличен писък на едноока сова.
Ти, моя болко!
Ти, моя любов!
Ти си блестящо нещо,
което случайно съм счупил,
играейки,
на мънички парченца.
Порасна моята дълга тъга.
Ти, моя болко!
Ти, моя любов!
Ти си уморена теменужка,
поникнала под ласките на слънцето.
Отговаряща ми лекомислено.
Ти, моя болко!
Ти, моя любов!
Ти си праха на предишните ти любовници.
И аз заравям лицето си в тази прах.
И аз обичам това.
Ти, моя болко!
Ти, моя любов!
Ти си брадата
на лицето на друг мъж.
Ти, моя болко!
Ти, моя любов!
Ти си храм.
И в храма има олтар.
И на олтара е моето сърце.
Ти, моя болко!
Ти, моя любов!
Ти си вещица!
Да е проклета свещената лъжата,
сплетена с твоята любов — да те задуши!
Аз стигнах до там, че виждам в твоите лъжи истина,
а истината за теб — като лъжи.
Ти, моя болко!
Ти, моя любов!
Ти си жрица.
И в ръцете ти е окървавен кинжал.
И съдбата ми непредотвратимо ме настига.
Ти, моя болко!
Ти, моя любов!
Ти си череп с рубинени очи.
И аз те обичам.
Ти, моя болко!
Ти, моя любов!
Аз се страхувам от теб.
И ако твоята смърт би ми донесла покой,
аз бих те убил.
Ти, моя болко!
Ти, моя любов!
Ти си смъртта!
Да, ти си смъртта!
По-черна от мрака.
Но аз те обичам,
аз те обичам!
Болко, ела болко, при мен.
104. ЛЮБИМА ПРОСТИ МИ, ЧЕ ИСКАМ…
Любима прости ми, че искам
да те вида печална —
страдаща ти
се сгушваш на моите гърди,
а за това съм готов да платя
цената на твоята печал.
Ти си окръжена от хора,
и те не избягват да общуват с теб,
и тогава аз разбирам,
че любовта ме докосва с чужди ръце,
със снизходителност.
Той закачи в стаята си твоят портрет,
портрет, станал подъл предател,
и той се смя
— то беше глупаво самодоволство
на човек привикнал да бъде
сред красиви жени —
и така аз разделих с него
частица от своята любов.
Глупак, как можех да не зная, че твоята
малка обувка
може да бъде причина за мъжки сълзи!
— Чии сълзи?
Аз плача също и скърцам със зъби.
И аз обичам тази малка обувка.
Малка, малка обувка.
Бог ме надари с медали,
Бог ме надари с гръмки почести,
и аз мога да се похваля пред теб,
възлюбена,
и да бъда достоен.
— Любовта, която ти дарих.
Позволи ми да стоваря върху теб
цялата тежест на мъчителната страст.
Аз се съмнявах в теб
— аз се съмнявах в теб —
и от това кратко съмнение
моята любов порасна, подобно на дух,
който скоро ме погуби.
Внимавай с моите приятели,
