Читать «Черните конници. Събрани стихотворения» онлайн - страница 12

на покрива на къщата си,

и се обърнал към небето.

С гръмовен глас го пронизала небесната сфера.

Боен вик го възнесъл към самото слънце.

И ето на облаците се появили черни точки,

а след време и Бог —

цялото небе се напълнило с войска.

91. ЖИВЯЛ НЯКОГА ЧОВЕК С ДЪРВЕНО ГЪРЛО…

Живял някога човек с дървено гърло,

който опитал да пее,

но честно казано резултатът

бил плачевен.

Но се намерил един,

който заслушал хлопането

на дървеното гърло

и разбрал какво

се опитва да каже певеца.

Певецът бил от това

изключително доволен.

92. ПРЕУСПЕЛИЯТ ЧОВЕК, ИЗДИГНАЛ СЕ САМ…

Преуспелият човек, издигнал се сам,

тръгнал по водите на летата.

Покрит с мокрите петна на грешките,

кървавите грешки,

Усмихващ се от победите над слабите,

стои той сега на брега от монети,

Подобно на статуя на Благодарността.

Ето, с костите на глупаците

той купува копринени знамена,

на което ще видите неговия тържествуващ лик;

С кожа на скалпирани мъдри мъже,

купува ежедневните поклони на всички.

От жива плът с костен мозък

е изтъкано покривало,

покривало, под което той вижда безметежни сънища.

В невинно невежеството, в невежа вина,

той поверява своите тайни на тълпата:

— Така аз се защитавам: така добих своето.

Самодоволен, усмихващ се,

тежко стои той върху мъртвите,

изправен на колона от черепи

той разправя, как е сгазил бебета —

самодоволен, дебел, мазен,

произнася своята реч в невинно невежеството.

Самата невинност!

93. ПРЕЗ НОЩТА…

През нощта

сиви, оловни облаци загръщаха долините

и планините, се опитваха да видят Бог, самотни.

— О, Създателю, преместващ вятъра с движение на пръст,

ние сме смирени, празни, безполезни планини.

Позволи ни бързо да пребродим земята,

за да се поклоним към Твоите нозе.

На утринта

звуците на хорския труд се разнесоха

по сините мили на небесата

и малките черни градове бяха ясно различими.

— О, Създателю, знаещ предназначението на дъждовните капки,

ние сме смирени, празни, безполезни планини.

Дай ни глас, молим те, Господарю,

за да се можем да пеем за Твоето съвършенство към Слънцето.

Привечер

далечните долини били опръскани с дребни огньове.

— О Създателю,

Ти, който знаеш цената на кралете и птиците,

Ти, който сътвори, нас смирените, празни, безполезни планини.

Ти, който имаш нужда от вечно търпения,

ние се прекланяме пред твоята мъдрост, Господи,

ние, смирените, празни, безполезни планини.

През нощта

сиви, оловни облаци загръщаха долините

и планините, се опитваха да видят Бог, самотни.

94. ДЕМОНЪТ НА СМЪРТТА БЪРБОРИ…

Демонът на смъртта бърбори

от върховете на дърветата.

Кръв, кръв и изскубана с корените трева —

така започна агонията,

агонията на самотния ловец.

Сиво-зелената гора е безчувствена

в предсмъртните му конвулсии.

Лодка с блестящи по водата весла,

девойка с нежни, пълни с тревога очи

и нейният зов:

— Джон!

Ела, появи се, ловецо!

Нима не чуваш?

Демонът на смъртта бърбори

от върховете на дърветата.

95. УДАРЪТ НА ДОЛАРА ВЪРХУ СЪРЦЕТО…

Ударът на долара върху сърцето —

този весел топъл червен огън,

със спокойни кадифени сенки,

меко движещи се върху вратата.

Ударът на милиони долари —

това е крах за неудачници,

зеещата емблема на Персия,