Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 221

Особено място в изкуството на Южна Индия заема един храм от началото на VIII в., построен на самия бряг на морето в Мамалапурам. Това е най-ранният пример на изградено от каменни блокове светилище в южната половина на страната. Помещението под главната кула е отворено направо към морето и се осветява от първите слънчеви лъчи. По своята архитектура той напомня друг подобен храм в Канчипурам, строен пак от Палавите и послужил за модел на храма Кайласанатха в Елора. Крайбрежният храм е шиваитско светилище и освен с новаторския си дизайн се запомня с многобройните скулптури на бика Нанда, ограждащи главния корпус.

Към края на IX в. на смяна на Палава идва друга една династия от юг, Чола, която разширява владенията си в крайния юг, завзема свещения град Мадурай и навлиза в Шри Ланка. След успешна кампания на север великият цар Раджараджа I се завръща в своята столица Танджор и изгражда храм на победата, посветен на Шива. Този храм, известен като Раджараджешвара, е гигантско творение на южноиндийската архитектура, построен в стила на Палава. Неговата главна кула се издига на повече от шестдесет метра и е увенчана с осемдесеттонна каменна сфера, издигната вероятно по насипна рампа, както се предполага, че са строени египетските пирамиди.

Храм на победата далече на север по брега на Ганг изгражда и наследникът на Раджараджа I след завоюването на Бенгал, пренасяйки по този начин архитектурния и пластичен стил на Палава, развит и усъвършенствуван от майсторите на Чола.

Бронзовата скулптура има дълга традиция. Първият известен пример е танцуващото момиче от Долината на Инд. Не е вероятно тази традиция да е прекъсвала и може би много ценни образци лежат под земята. Във всеки случай тя се явява пред нас в различни периоди — при Гуптите в Северна Индия, при Андхрите, Палавите и Чола на юг. Използуваната техника е особено подходяща за предаване на детайлите, нещо твърде необходимо за индийското изобразително изкуство. Тя се състои в следното: моделът, завършен във всички детайли, се прави от восък, по който като забодени стрели на подходящи места се правят издатини. След това се покрива с три пласта глина. След нагряване восъкът се стопява и изтича през местата на издатините, оставяйки празнина в глината, която повтаря точно восъчната фигура. В получения калъп през отворите, където е изтекъл восъкът, се излива бронз, който обикновено е с високо съдържание на мед. След изстиване глиненият калъп се счупва и остава фигурата, която се нуждае само от малко дообработка. Тъй като восъкът се стопява, а калъпът се счупва, всяка статуя е неповторима, въпреки че според установения канон статуите си приличат. Типичен пример на бронзова скулптура, направена по този начин, а и един от най-добрите образци на това изкуство от периода на Чола е Парвати, сподвижница на Шива, изобразена като царица или принцеса от тази династия. Споменатата вече бронзова икона на Шива Натараджа, е най-известната от всички индуистки икони и е създадена тук. Богът е изобразен в космическия танц на съзидание и разрушаване на Вселената. Ритъмът на танца „звучи“ в малък барабан под формата на пясъчен часовник в горната дясна ръка на Шива и заедно с движенията на тялото представя космическия пулс. Косите на бога са развени широко встрани и техните гънки отразяват всепроникващия ритъм. Самият Космос е представен от пръстен, обкръжаващ божеството и израстващ от плодоносна основа. Тъй като заедно с процеса на създаване върви и процесът на разрушаване, последното се символизира от пламъците, излизащи от пръстена. Пламъкът в горната лява ръка на фигурата подсказва момента на пълното изчезване на света и завръщането му към Абсолюта. Пламъкът в лявата и барабанът в дясната ръка са символи на двата равностойни и едновременни процеса. Долната дясна ръка, в абхая-мудра, т.е. обърната с дланта напред, изразява утешение и благословия към поклонниците. Благословията се подсилва от жеста на долната лява ръка с дланта навътре, със спуснати надолу и сочещи към левия крак пръсти. Левият крак е издигнат високо нагоре от гърба на демона Апасмара, върху който Шива танцува и който символизира незнанието. Положението на тази лява ръка и на левия крак предава обещанието на бога да освободи своите поклонници от страданията на този свят, докато десният крак мачка с цялата енергия на танца демона Авидя. В танцуващата фигура са въплътени още много символи и за почитателите на Шива иконата е нагледна проповед за безкрайната милост и неограничената сила на бога.