Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 223

Към средата на XIII в. Чола били изместени от своите отколешни врагове Пандя. През следващите столетия се издигат други династии, но ревностното отношение към храмовото строителство остава. Последната проява на забележителна храмова архитектура на юг е храмовият град Мадурай, известен от много пътеводители и специални издания.

През 712 г. арабите завладяват района около делтата на Инд. Това само по себе си няма особени последици, но поставя началото на един дълъг период на мюсюлмански завоевания. През XIII в. мюсюлманите се установяват трайно в Северна Индия и Долината на Ганг. Тяхното политическо върховенство не успява да се превърне в културно, но така или иначе индийската култура в тази част на страната, а по-късно и на юг постепенно се обагря от влиянието на исляма.

През тези пет века индийското изкуство на север продължава да развива своите същностни черти. Будизмът, макар вече загубил предишната си сила, се съсредоточава в отделни, но мощни центрове, а будисткото изкуство получава силна подкрепа от външните поклонници, които прииждат в страната. Индуизмът и неговото изкуство обединяват своята мощ, за да се противопоставят на чуждите завоеватели.

Будизмът през този период е в своята трета фаза — Ваджраяна, и най-характерна черта на неговото изкуство са доминиращите тантрически концепции. Голямо значение придобиват женските съответствия в будист-кия пантеон, а също и персонифицирането на атрибутите на Буда и бодхисаттвите. Самата концепция за бодхисаттвите преживява своя златен век и това намира внушителен израз в изобразителното изкуство. Между най-често пресъздаваните са образите на бодхисаттва Майтрея — Будата на бъдещето, или месията в тази религия; Амитабха — будисткият небесен баща, изразител на бхакти в будизма; Падмапани, „оня, който държи лотос“ — главният бодхисаттва на божествената милост.

Съществени промени търпи иконният образ на Буда. Светият учител, изобразяван отначало като скромен аскетичен монах, изоставил дрехите, отрязал косите си и отхвърлил света, сега е украсен с корона и скъпоценности и призовава сякаш Земята да свидетелствува за неговото просветление. Той е царят на духовното царство, а значи и на цялата Вселена. Това не е вече състрадателният образ за индивидуално почитане, а формализирана култова икона за отправяне на магически заклинания и напевно повтаряне на словесни формули. Запазила много дълго чертите на стила от времето на Гуптите, към края на разглеждания период будистката икона става доста стереотипна и въпреки своята богата символика се разнообразява единствено със степента и майсторството на декоративните детайли. Тъй като към това време будизмът и индуизмът добиват много общи черти, този стил е характерен и за индуистката икона. Изпълненията в бронз, представящи големи възможности за предаване на детайла, стават много разпространени.