Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 219

Стенописите, пренаситени с изображения на хора, предмети на бита и орнаменти, съдържат образи на бодхисаттви с разкошни високи корони или шапки, с богати украшения от перли и скъпоценни камъни, които напомнят отново за благоденствието на класическия период и за това, че животът не е за пренебрегване, стига той да бъде праведен. Тук може би за първи път се появява любимият през цялото по-нататъшно развитие на индийското изкуство мотив на любовната двойка, оградена в някаква архитектурна рамка.

Общо взето стенописите на Аджанта създават пъстро зрелище, което сякаш малко подхожда на пещерните манастири с тяхното предназначение. Още по-неуместно изглеждат някои непристойни сцени, макар съотнесени към средата, в която се движи Буда. Но както вече отбелязахме, съжителството на религиозното съдържание с откровената еротика не е нещо рядко за индийското изкуство. Това, което за чужденеца изглежда еротично или непристойно, никога не се възприема така от индиеца. Индийските религии признават за закономерни всички прояви на човешкия живот, включително и сексуалното общуване, което в светлината на Тантра даже получава известна святост.

През периода на Гуптите скалната архитектура, която е по-скоро скулптура, прави решителна крачка напред. В чайтя 19 вече се вижда напълно развита фасада, пренаселена с образи на Буда и притежаваща пищна украса — израз на новия характер на махаянисткия будизъм.

През VI в. хуните слагат край на империята на Гуптите, но се асимилират, без да могат да създадат своя държавна организация. На мястото на предишната идва друга индийска династия в Северна Индия, чийто първи и най-ярък представител е Харша. Това е една от най-големите личности в индийската история — велик администратор и воин, а също и поет, автор на пиеси, някои от които се играят и до днес. Харша покровителствува едновременно будизма и индуизма и създава особено благоприятен климат за развитие на културата и изкуството. Неговата столица Канаудж става един от най-големите центрове на културата в Северна Индия, като запазва значението си чак до идването на мюсюлманите през XII в. По същото време по на юг, в Декан, управлява друга мощна династия — на Чалукиите, в чиято територия по-късно попада Аджанта. В Айхола се издигат някои от първите известни индуистки храмове, при които е използуван опитът, получен от скалните. Нейните богатства привличат завоеватели от север и юг, докато накрая тя била унищожена и Декан попада под властта на Раштракутите, които се задържат повече от два века. През втората половина на VIII в. те построяват прочутия скален храм Кайласанатха в Елора.