Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 220

Разположена край днешния град Аурангабад в Северен Декан, Елора е древен център на преклонение за различните религии. Тук в обширна скална стена, издигаща се над равнината, са врязани тридесет и три светилища, създадени главно през периода на Гуптите и непосредствено след тях. Между най-ранните са дванадесет будистки, има четири джайнистки, а повече от половината са индуистки.

Заедно с Аджанта Елора е едно от местата със световно значение, което всеки познавач и любител би желал да види. Храмът Кайласанатха не е пещерен, а открита монолитна скулптура, посветена на Шива и въплъщаваща южния архитектурен стил. Твърди се, че повече от сто хиляди кубически метра скала били отнети от масива, за да се създаде тази огромна скулптура. Но далеч по-впечатляващи са архитектурните и скулптурните достойнства на паметника. По своето величие и мощ Кайласанатха е уникален и може да се сравни само с известния скален храм на царица Хатшепсут в Древен Египет.

Ако не се взема предвид този храм, който не е пещерен, а представлява наземно съоръжение, храмовете в Елора не са толкова показателни за развитието на архитектурата, колкото като завършващ етап на традицията в строителството на скални храмове. Това, разбира се, ни най-малко не намалява значението им като скулптурни обекти. Те са не само своеобразна съкровищница на индийската митология, но и произведения на монументалната пластика и притежават голяма художествена сила.

Същото може да се каже и за знаменития храм на Шива на остров Елефанта край Бомбай. Това е голяма колонна пещера, издълбана в хълм и заемаща площ от близо две хиляди квадратни метра, построена, както се смята, също от Раштракутите. Тя е друга жива галерия от образи, повечето доста увредени днес. Най-добре запазената скулптура тук е на Шива, представяща върховния аспект на бога, въплъщаващ не само създателя и разрушителя, но и пазителя на Вселената. Фигурата е висока около шест метра, а трите масивни глави представляват психологическо и естетическо цяло. Централната фигура изразява състояние на неприсъствие в материалния свят, което вярващите индуисти разбират като абсолютна възвишеност, спокойствие и благодат.

Южна Индия, винаги малко недооценявана при представяне на древноиндийската култура поради сравнително по-късното навлизане на арийския елемент, има еднакво голям и ценен принос във всички области. В изкуството той се свързва със създаването на своеобразен стил в наземната храмова архитектура и в пластиката, въплътен в множество добре запазени образци. Сътвореното при могъщите местни династии Палава, Чола и Хойсала се смята за най-доброто.

Палава били индуисти, преки наследници на Андхра в Югоизточна Индия със силно развита морска търговия. През VII и началото VIII в. те превърнали своето най-голямо пристанище Мамалапурам на юг от Мадрас в място на забележителни произведения на изкуството, между които пещерни и наземни скални храмове, зидани от камък светилища и огромни скални релефи под открито небе. Един от релефите, показван често в индийските пътеводители, висок повече от шест и дълъг около двадесет и пет метра, изобразява спускането на великата река Ганг от небето. Той съдържа повече от сто фигури на богове, хора и животни. Релефът пресъздава шиваитския мит, разказващ как аскетът Бхагиратха изпълнявал велики дела на въздържание в продължение на хиляда години, за да подбуди боговете да пуснат небесната река да потече към Земята и да ощастливи хората. Когато този дар бил отпуснат, настъпил страх, че с тежестта си при падането Ганг може да разруши Земята. Тогава Шива се съгласил да поеме удара на падащата вода върху главата си. Протичайки през лабиринтите на косата му, реката се успокоила и се понесла тихо по Земята. Върху релефа е изобразен моментът, когато реката потича към Земята, митични и човешки създания се наслаждават на небивалата благодат, а богове и хора, обърнати към течащата маса, наблюдават чудото. Със своята композиция, лекота и елегантност на фигурите релефът носи всички белези на характерната за Палава пластика.