Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 218

Стилът Матхура-Гупта се изчиства и усъвършенствува още повече в Сарнатх, където са открити много скулптурни икони. За върхово постижение се смята една фигура на седящ и проповядващ Буда. Тя въплъщава най-доброто от изкуството на периода със съвършен баланс между изтънчената простота и индийската склонност към декорация. Този образ оказва влияние върху всички съществуващи школи на индийското изкуство както в Индия, така и извън нея.

Гуптите показват още веднъж пословична толерантност към различните религии и особено към будизма, в резултат на което будисткото изкуство продължава да се обогатява със забележителни произведения. Но те били почитатели на утвърждаващия се индуизъм и от този момент нататък индуисткото изкуство залива страната. И причината е не толкова в царската поддръжка, колкото в постепенното западане на будизма и настъплението на обновената ортодоксална религия.

Първи образци на индуисткото изкуство са релефи върху скално светилище край днешен Бхопал, Централна Индия, и датират от началните години на V в. Те представят бог Вишну в образа на една от неговите аватари, космическия глиган Бараха. Според претворения тук брахманистки мит, когато боговете и демоните се опитали да се сдобият с елексира на безсмъртието, разбъркали млечния океан, асоцииран с вечността. В резултат на това се появяват различни неща, между тях — Земята, символизирана от красива богиня. Тя била веднага завлечена към дъното от чудовищна змия. Вишну приел формата на Бараха, освободил красавицата и стъпкал змийския цар. Върху релефа е изобразен моментът, в който богът, представен като великан с глава на глиган, обвит в тежка гирлянда, вдига леко богинята нагоре и очаква събирането на боговете и мъдреците. Този и други образи на релефа все още не се отдалечават съществено от кушанския стил, но налице са и някои неизползувани символи и новости, които се затвърдяват по-нататък.

Едни от най-хубавите индуистки скулптурни изображения от този период се намират върху външните стени на малък храм в Деогарх. Сред трите дълбоки релефа има сцена, изобразяваща Вишну спящ върху многократно навитата змия Ананта, символизираща вечността. Тук будисткият скулптурен стил от Сарнатх е доразвит и адаптиран към индуистката митологична образност. Спящият бог, асоцииран винаги с Абсолюта, сънува проявения Космос, където всички същества приемат своята временна форма. Богът — създател Брах-ма, седящ обикновено върху цвят на лотос, който израства от пъпа на Вишну, тук е заобиколен от Индра и Шива. Лакшми масажира нежно краката на Вишну. Огромният размер на централната фигура в сравнение с всички останали говори недвусмислено за нарасналото влияние на вишнуитската религия.

Безценната огърлица на индийските пещерни храмове и зали в Аджанта е създадена главно през периода на Гуптите. Някои от тях, като известните сега под номера 9 и 10, са от времето на ранния будизъм — II в. пр.н.е., и съдържат фрагменти от най-ранните известни образци на индийската стенна живопис. Създадените през класическия период са главно будистки и съдържат най-добрите произведения на живописта от този период. Особено забележителни със своите стенописи са залите за събрания на монасите 1, 5, 6, 16, 17, а също така и чайтя 19. Тази живопис, част от която е създадена малко по-късно, представя голямо разнообразие на сюжети от придворния живот и от живота на гражданите. Съдържанието им се отнася до епизоди от живота на Буда и от предишните му съществувания, но тук могат да се видят принцове, които прекарват времето си в разкошни зали, заобиколени от своите жени и прислужници или приемащи гости, тръгващи на война или на лов. Пред очите на зрителя е представена картината на тогавашния бит — вътрешните помещения на двореца, градините, улиците на града, любопитните зрители по балконите и прозорците.