Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 177

Сред материалистите и някои други школи е разпространена теорията, че социалните предписания са крайната детерминанта на моралното поведение. Тъй като хората в голямата си част са предразположени към добро и се стремят да го следват, те много често се ръководят от обичая. Във всеки случай на съмнение човек не би сгрешил, ако следва обичаите на своето семейство, местност и общество. Щом крайната цел на моралното поведение е да се поддържа социалното равновесие или социалният мир, не бива да се върши нищо, което би ги разстроило. Този възглед се базира на допускането, че колективната мъдрост не може да греши и че индивидуалната преценка невинаги е безопасен критерий за морална ценност. Но тъй като обичаите са различни на различни места и в различно време, в някои отношения етическата относителност е неизбежна. По-опасното е, че социалните закони и обичаи могат да станат ограничени и да не оставят място за просветеното съзнание и реформаторското усърдие. Затова преобладаващото разбиране е, че не общественото съгласие или обичаи трябва да определят моралното поведение, а законът на моралния живот, такъв, какъвто го огласяват мъдреците, пророците и светците. На това разбиране, както видяхме, противостоят теистите, за които всезнанието принадлежи единствено на бога, на вечното същество, незасегнато от какъвто и да е вид незнание, грях или неспособност. Но тъй като божеството има неизменен възглед за неизменните добродетели и законите на морала, моралните закони са неизменни предписания. По своеобразен начин теистите абсолютизират свещените текстове, доближавайки се до Мимамса.

Следва да бъде отдадено заслуженото на индийската концепция за етическата относителност. Днес вече за всички е ясно, че едно действие може да бъде разглеждано като морално на едно място и като неморално на друго. Освен това нашето разбиране за морално и неморално се е променяло през вековете, като все повече се е съизмервало с човешки мотиви и по-малко с постоянни и отвлечени норми. Индия също е преживяла промени на моралните концепции. Но е успяла да избегне социални сътресения при установяване на новите. Нека припомним неотменния дух на търпимост и появата на цели нови учения без религиозни преследвания.

Моралните задължения са в пряка зависимост от степента на придобитото духовно съвършенство. Институтът на кастите и степените на живота позволяват да се признае относителността на моралните задължения за различните групи хора и за различните степени на духовен живот, в които те се намират, като всяка по-горна каста или всяка следваща степен на духовен живот включва основните задължения на по-нисшите и прибавя нови. Заедно с това хората, успели да видят суетата на земното съществуване, се смятат за свободни да не следват някои социални обичаи и начини на религиозно почитане. Така например според Веданта мъдрецът, който е осъзнал своето единство с Брахман, не се е смятал за длъжен да съблюдава обикновените религиозни задължения, да почита личностния бог и да се разглежда като негов поклонник. Такъв бог е необходим за ума и сърцето на хората, свързани с практическия живот. В края на краищата нито почитаният, нито почитащият имат някакво самостоятелно съществуване. А етиката, религията и философията имат единствената цел да помогнат за реализирането на крайното единство, на абсолютното съществуване. Според такова разбиране знанието и добродетелта напълно съвпадат, доброто и злото престават да имат някакво значение за оня, който е преодолял границата на двойствеността.