Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 169

Съществува определено отношение между джива и Космоса. Джива, душата, се намира в три състояния — будно, сън и дълбок сън. Зад тях е четвъртото — Атман. В това състояние джива става абсолютно идентична с Брахман, изгубва се разликата между крайното и безкрайното, между индивидуалното и Космоса. На първите три състояния на джива съответствуват космическите състояния, свързани съответно с Вирадж, Хираня-гарбха и Ишвара, които се свързват с трите по-ниски състояния на звука. Върховното слово, логосът, шабда-брахман съответствува на четвъртото състояние на джива — Атман.

От тройката манас, прана и вак на прана се придава най-голямо значение. За краткост прана се определя като витален принцип, но е от пет вида: прана, апана, самана, удана и вяна. Те именно стоят в основата на съзнателните и несъзнаваните действия на тялото и Космоса. Според една от ранните представи в тялото прана обитава сърцето и обуславя дишането: апана се намира около ануса и управлява екскреторните функции; самана се намира около пъпа и е отговорна за топлината на тялото и за храносмилането и асимилацията; удана е в гърлото и на нея се дължат речта и други действия на горната част на тялото; вяна обхваща цялото тяло и координира различните му части и техните функции. Споменават се още пет вида прана, отговорни за различни други функции. Съществуват и други разбирания за местонахождението и функциите на видовете прана, но същественото е, че тя се смята за породена от Атман и се отнася към него като сянката към човека.

Тъй като прана не е само индивидуална, но и космична сила, споменатите й пет основни вида се свързват с различни космически съставки. Прана в този план е Слънцето, вяна е въздухът и т.н.

Тясно свързано с учението за прана е това за чакри-те или нервните кръгове, по които тя се движи.

Още Упанигиадите имат определено разбиране за нервната система. Според Прашна-упанишада от сърцето тръгват сто и един нади (нерви), всеки от които се разклонява на още сто, а всеки от последните на още седемдесет и две хиляди. В по-развита форма схващането за нервната система и чакрите се среща в Тантрите. Същественото тук е, че крайната истина може да бъде постигната чрез овладяване на движението на пра-на. Това всъщност е процес на координация между Космоса и индивида. В действителност онова, което свързва микрокосмоса с макрокосмоса, е прана. Затова сетивата и манас могат да грешат, но истината, постигана чрез овладяване на прана, е абсолютна.

Прана като енергия на Атман, Шива или Вишну се нарича кундалини и лежи като латентна сила, навита подобно на змия в муладхара-чакра между ануса и гениталния орган в най-долния край на нервния път сушумна-нади, минаващ по гръбначния стълб. Кундалини е натрупана космическа сила. За да постигне крайната реалност в себе си, която е едновременно индивидуална и космическа, човек трябва да възбуди кундалини и да я накара да се придвижи все по-нагоре по нервните кръгове, докато достигне най-високата точка в мозъка между веждите, мислена като хилядолистен цвят.