Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 167

Няма друг свят освен този. Смъртта е край на всичко. Богатството и удоволствието са крайните цели на човешкото съществуване. Това са идеите, които обръщат много хора към земните дела и довеждат до разцвет в много области, но те са и тези, които крият клопката за обществото и индивидите. Успехът на Локаята приключва с развала. Голямата свобода поражда разпуснатост, върховното блаженство било заменено с чувствени наслади. Учението на Брихаспати приема формата на краен хедонизъм и еротизъм при неговите по-късни последователи. Търсейки спасение от това и от атаките на своите противници, Локаята постепенно изменя на някои от своите принципи, става непопулярна и загубва своето самостоятелно съществуване, погълната от други системи.

ДРЕВНОИНДИЙСКАТА ПСИХОЛОГИЯ И ЕТИКА

Онова, което създава най-много трудности на възпитания в западната система мислител, е индийската психология. Боравенето с понятия като душа или лично Аз, абсолютно Аз, постоянното прекрачване на границата между психологията и метафизиката, специфичното за индийската мисъл разбиране за ума и други се оказват онези камъни, които препъват всеки, тръгнал да проникне в това благодатно, но объркващо поле.

Западната психология се ограничава в емпиричното и експерименталното изучаване на съзнанието и неговите действия — усещане, представа, мислене, воля. Идеята за съзнанието се предпочита пред тази за душата като по-осезаема и по-малко мистична. Онова, което се нарича личност или Аз, е всъщност умът. Така умът не е един от аспектите на Аз, а е самият Аз. Освен това той се идентифицира с неговите действия. Това схващане според индийската психология е несъмнено по-ясно, но в същото време и недостатъчно. Пример за това е фактът, че толкова дълго време несъзнателните психически процеси са оставали извън кръга на менталното. Едва с изследванията на Фройд, Юнг и други несъзнаваното получава своето достойно място и е признато, че психичният апарат има своята подсъзнателна и свръхсъз-нателна дълбочина, които при това не са независими, а засягат силно неговото съзнателно ниво.

Фундаментално за индийската психология е учението за манас, прана и вак. Манас е умът, прана — виталният принцип, и вак — словото.

За индийската философия съществува ясно различие между ум и Атман. Умът е това, което осъществява менталните функции. Атман е онова, което остава в качеството си на субект, когато и менталните функции се обективират. За тази философия умът с неговите функции принадлежи към по-ниско равнище на реалността и е свързващо звено между Атман и света на природата. Ако забравим това, няма да можем да разберем индийската психология. Това че думата Атман в различни периоди се е употребявала, за да обозначи физическо тяло, ум, индивидуално Аз и абсолютно Аз, не променя нещата.