Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 168

Важно е също да се отбележи, че за индийската философия, с изключение на Локаята, умът не е просто продукт на материята. Той е друга, различна от нея реалност. Но той не е изцяло противоположен на материята, нито е чисто спиритуален. Според Веданта, Самкхя и Йога той е еволюирал от началната, извънредно фина материя. Според Няя и Вайшешика той е субстанция като земята и водата. Според будизма петте елемента, съставящи света — материя, усещане, съзнание и т.н., заедно образуват ума. Във всички случаи обаче той не се отъждествява нито с материята, нито с духа, макар да е принципно свързан с тях.

Щом умът не е крайният субект на познание, щом менталните процеси не са всичко, което ни е дадено за познание и духовна реализация, естествено трябва да се очаква и друг метод на познание и конкретно изучаване на психическите явления. Това е методът на непосредственото възприятие, на интроспекцията. Разбира се, умът и познатите ни психически процеси не остават извън интереса на индийската психология, защото манас и Атман са тясно свързани.

Основната концепция на Упанишадите гласи, че Брахман е Атман и че той трябва да бъде откриван в самите нас. Оттук идва тъй характерното за Индия познаване на света чрез самопознаване.

Вак, словото, според различни учения е неотменно средство на всеки творчески акт. Следвайки традицията на брахманите, че богът създател използува своя дъх или слово, за да създаде света, всички направления на индуизма разработват свои учения за произхода на звука (нада), от който всъщност произлиза този свят. Според едно от тях, когато божествената творческа активност, която е идентична с желанието, вибрацията и ви-талния дъх, създава света, нада се издига във формата на мехур, наречен бинду (капка), който се разделя на име, наречено шабда-брахман (словесен Брахман) и на това, което се именува, наречено рупа (форма) или бхути (същество). Според друго твърдение нада има четири състояния и четири имена. От тях върховното се нарича пара-вак, останалите три са съответно познавателно, междинно и въплътено, а всички те са свързани с нервните кръгове — чакра.

Пара-вик, върховното слово, съответства на Словото в Библията. То всъщност е шабда-брахман, невъплътеният, чистият звук, който може да бъде уловен в дълбокия сън. Следващото, познавателното състояние на нада е свързано с ума. В своята космична форма то се асоциира с Ишвара. То е своего рода движение към самоопределение, подтиквано от енергията — желание за показване на Вселената в нейната зародишна форма. Междинното състояние на нада е свързано с будхи, съзнанието или интелекта, и се долавя в състояние на съновидение. От това състояние започва разграничението между индивидуалното и Космоса. В своята космична форма то се асоциира с Хиранягарбха. Четвъртото състояние е състоянието на обикновената, напълно изявена реч, на осезаемите форми и се асоциира с Вирадж.