Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 166

Но щом тялото е субектът на всички действия, то трябва да е отговорно и за естествените последици от тези действия, казват противниците на локаята. Не съществуват изобщо последствия от добрите и лошите дела през следващите прераждания, защото няма такива, отговарят привържениците на тази школа.

На упрека, че философията на локаята не може да обясни паметта и вродената способност на човека да познава, тъй като не признава никаква неизменна същност, която, така да се каже, би могла да ги пренася, локаятиците противопоставят своето учение за свабхава или за закона за спонтанното зараждане на нещата съобразно собствената им природа, според който съзнанието е функция на тялото и поради това тялото е Аз.

Локаята отрича преражданията и твърди, че съзнанието не може да премине от едно тяло в друго. Съзнанието предполага сетивни органи, а когато те не са развити както в плода, няма и съзнание. Тъй като никаква сила или качество не съществуват без свой носител, съзнанието не може да остане да съществува след смъртта на тялото.

Няма душа отделно от тялото. Ако има нещо такова, то е виталният принцип у всички същества. Той съществува само дотолкова, доколкото съществува тялото. Тялото е, което чувства, вижда, чува, спомня си и мисли чрез дадените за това органи. Тъй като нищо, отговарящо на душа, не съществува след смъртта, няма необходимост да се допуска съществуването на място, където тя пребивава. Религията е ненужна и вредна, молитвите са надежда за слабите и нерешителните, пророците са велики лъжци. Ведите са пълни с взаимно изключващи се твърдения и са създадени от хора. Ако брахманите твърдят, че жертвеното животно отива направо при боговете, защо не пренасят в жертва своите бащи? Ако човек отива в друг свят след смъртта, защо не се връща, теглен от любов към приятели и близки. Няма бог — върховен създател и управител на света. Няма и причина да си го измисляме, защото той по необходимост е жесток, щом ни изпраща изпитания и ни наказва после за греховете.

Локаятиците насочвали вниманието на хората към непосредственото земно благоденствие вместо към небесното блаженство. Кама или задоволяването на земните желания било пропагандирано като най-висока цел на човешкото съществуване. В резултат на това движение в обществото била инспирирана свободата — личната свобода на всеки индивид, бил той мъж или жена, беден или богат. Будистките възгледи срещу ведическите ритуали, срещу запаметяването и безплодното повтаряне на ведическите мантри, кастовата система, срещу преклонението пред божествата и практиката на аскетизма имат своята основа в този дух на разкрепостяване на човека. Но нещата не спрели до социалната и религиозната свобода. Политиката била проникната от идеите на тази школа, всичко свръхсетивно губело своето очарование, икономиката наред с политическата наука били знанията, заслужаващи специално развитие. Артха или материалното благополучие станало втората главна цел на живота. Тъй като локаята завладяла сърцата не само на обикновени хора, но и на много интелектуалци, широко развитие получили изкуството и отделните науки.