Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 164

А какво е личното Аз? Противно на всички очаквания то не е онова, което ни различава, а онова, което ни сближава с другите. То е общият фактор или черта на всички аз с техните различия, защото именно различията са обект на промяна. Общата черта на Аз е единственият постоянен фактор. Индивидуалността както обикновено се разбира, емпиричното Аз, не може да бъде определяна като постоянна. Което съществува постоянно, може да бъде само универсално. Крайната цел на Веданта е да покаже чрез дълбоки и постоянни изследвания на живота във всичките му аспекти, че това, което изглежда единично, е общо.

Метафизиката на Веданта е известна като философия на адвайта. Докато другите метафизични учения концентрират своето внимание върху света преди нас и докато съновиденията и дълбокият сън се използуват, за да се обяснят явленията, наблюдавани в будно състояние, Веданта, както видяхме, разглежда света, както той ни се разкрива, в трите състояния, а значи в неговата цялост. Това е корено различен подход. Ще отбележим само някои философски въпроси, които намират решение в светлината на Веданта.

За тази философия реалността е това, което неотклонно съпровожда трите състояния. Тя е чистото съзнание, което изпълва целия живот и чиято природа е такава, че прави самата идея за неговото несъществуване немислима. Като определя реалността като нещо, чието несъществуване не може да бъде мислено и въобразявано, Шанкара всъщност я отъждествява с чистото съзнание или със свидетеля. За него чистото съзнание не е просто реалността, то е всичко. Изглеждайки като обективен свят, реалността си остава ненакърнено цяло. Предимството на ведантисткия анализ, смятат самите ведантисти, се състои в това, че разкрива реалността не по-малко от нашата идентичност с нея. Ние сме тези, пред които се редуват състоянията, ние сме тези, които се разтварят по време на съня в чистото съзнание, което като балдахин покрива целия живот. Нашето истинско Аз е това, което координира трите състояния. Стоящо зад времето и пораждащо отделните състояния във времето, то е безсмъртно. То е безкрайното блаженство. Това е крайната реалност, която Упанишадите наричат Брахман.

За метафизиката на Веданта не съществува въпросът как е възникнал светът, тъй като причинността действува само във времето. Щом чистото съзнание е всичко, и будуването, и сънят и онова, което наричаме свят, са само негови други имена.

Но какво е чистото съзнание? То не е нито идея, нито обект. То е свидетелят, който обръща всичко друго в обект, и ни е известно най-вече като нашето същностно Аз. То не може да бъде определено с каквато и да е категория на мисълта, тъкмо защото тя е категория на мисълта. Да се разглежда като обект, означава да се извършва несправедливост към неговата природа. Но да не бъде обект не означава да не бъде нищо. То е повече реално от всичко друго, защото е нашето Аз. Да питаме дали съществува означава да питаме дали самите ние живеем. В дълбокия сън ние намираме чистото съзнание, в будуването и в съновидението виждаме света като добавка към него. Тъй като с това се изчерпва цялата реалност, приемаме, че тази добавка, светът е само оригинално чисто съзнание, явяващо се като обект на себе си.