Читать «Спомени от полунощ» онлайн - страница 142

— Да така е.

— Защо?

Ламбру замълча.

— Демирис се държеше отвратително със сестра ми — заговори той с преливащ от гняв глас. — Непрестанно я обиждаше и унижаваше. Исках да го накажа. Нужен му бях за алиби.

— И?

— Не мога да живея повече с тази лъжа. Чувствам, че трябва да кажа истината.

— Срещнахте ли се с Константин Демирис в Акрокоринт в онзи следобед?

— Да. Истината е, че ние двамата бяхме там.

В залата се надигна вълна от развълнувани гласове. Делма скочи, лицето му беше бяло като платно.

— Ваше благородие, възразявам…

— Възражението не се приема.

Делма се отпусна на стола. Демирис се облегна на масажа, очите му искряха.

— Разкажете ни за тази среща. Вие ли я поискахте?

— Не, идеята беше на Мелина. Тя изигра и двама ни.

— Изигра ли ви? Как?

— Обади ми се да ми съобщи, че съпругът й искал да се срещне с мен в моята вила в Акрокоринт, за да обсъдим един делови въпрос. Обадила се и на Демирис и му съобщила, че съм поискал да се срещна с него. Когато пристигнахме, ние нямахме какво да си кажем.

— Срещата ви се състоя следобед, горе-долу по времето, когато е установена смъртта на госпожа Демирис.

— Да, точно така.

— От Акрокоринт до къщата на брега има около четири часа път с кола — рече Котас на съдебните заседатели. Така че не е възможно Константин Демирис да е бил в три часа в Акрокоринт и след това да стигне в Атина преди седем часа. — Котас се обърна към Спирос. — Заклехте се, господин Ламбру! Това, което казахте на съда, истина ли е?

— Да, Бог ми е свидетел!

Наполеон се обърна към съдебните заседатели.

— Дами и господа, при това положение на вас не ви остава нищо друго, освен да произнесете присъдата „Невинен“. Ако обвинението твърди, че Демирис е наел човек да извърши убийството, тогава би могло да има някаква минимална доза на съмнение. Делото се основава единствено на фиктивни доказателства в подкрепа на това, че присъстващият в тази зала обвиняем е убил жена си. Многоуважаемите съдии ще ви кажат, че в такова дело трябва да бъдат доказани две основни неща: мотив за деянието и възможност да бъде извършено. Не мотив или възможност, мотив и възможност. В правото те са неделими като сиамски близнаци. Дами и господа, обвиняемият може да е имал мотив, а може и да е нямал. Но този свидетел доказа, без всякакво съмнение, че обвиняемият не е имал никаква възможност да бъде близо до мястото на събитието.

Заседателите се съвещаваха повече от четири часа. Константин Демирис проследи с поглед как един след друг заемат местата си в съдебната зала. Беше блед и неспокоен. Вниманието на Котас бе насочено в друга посока. Той следеше реакциите на Константин Демирис. От арогантността и самодоволството му нямаше и следа. В момента той бе човек, изправен пред смъртта.

Председателят на съда попита:

— Стигнаха ли съдебните заседатели до единодушно решение?

Говорителят се изправи и подаде лист хартия.

— Да, ваше благородие — рече той. — Моля приставът да го вземе.