Читать «Спомени от полунощ» онлайн - страница 140

— Точно така.

— Ние имаме работа с човек, който е твърде внимателен към облеклото си. Едно копче е откъснато от сакото му, но той не го забелязва. Прибира се у дома с това сако и все така не забелязва липсата на копчето. Съблича се, закача сакото в гардероба и продължава да не забелязва нищо. От което става ясно, че обвиняемият е не само глупав, но и сляп.

На свидетелското място застана господин Кателанос. Собственикът на детективската агенция се мъчеше да извлече максимална полза от вниманието, с което бе заобиколен.

— Вие сте собственик на частна детективска агенция, така ли? — попита Делма.

— Да, господине.

— Няколко дни преди да бъде убита, госпожа Демирис ви е посетила?

— Точно така, господине.

— Защо дойде при вас?

— Търсеше защита. Заяви, че има намерение да се разведе със съпруга си, а той я заплашил с убийство.

В залата се разнесе шепот.

— Значи според вас госпожа Демирис бе много разтревожена.

— Да, господине, много.

— И поиска от вас да й осигурите защита.

— Да.

— Това е всичко, благодаря ви — завърши Делма. — Свидетелят е на ваше разположение — обърна се той към Котас.

Котас се приближи с количката до мястото на свидетеля.

— Господин Кателанос, от колко време се занимавате с детективска работа?

— Вече петнайсетина години.

— Доста време — рече адвокатът, очевидно изпълнен с уважение. — Трябва да сте наистина много добър.

— Надявам се да е така — скромно рече Кателанос.

— Следователно имате достатъчно опит с хора, попаднали в беда?

— Точно за това идват при мен.

— Когато се яви при вас, госпожа Демирис не изглеждаше ли поне малко разтревожена…

— О, тя беше много разстроена, да не кажа изпаднала в паника.

— Разбирам. Бояла се е да не би мъжът й да я убие.

— Точно така.

— Колко от оперативните си работници изпратихте след нея? Един? А може би двама?

— Всъщност нито един.

— Не разбирам — смръщи вежди Котас. — Защо?

— Такова беше желанието на госпожа Демирис. Тя искаше да започнем от понеделник.

Котас не прикри изненадата си.

— Не разбирам, господин Кателанос. Жената идва при вас, ужасена от възможността съпругът й да я убие, и в същото време си отива, заявявайки, че ще й е нужна охрана след понеделник.

— Ами да. Така беше.

Котас промърмори:

— Започвам да се питам дали госпожа Демирис е била чак толкова изплашена.

На свидетелското място застана прислужничката на Демирис.

— И така, вие чухте разговора между госпожа Демирис и нейния съпруг.

— Да, господине.

— Бихте ли ни разказали подробно за разговора.

— Госпожа Демирис заяви на мъжа си, че иска развод, а той отговори, че няма да се съгласи.

— Ясно — отвърна Делма и се обърна към съдебните заседатели. — Какво друго чухте?

— Той поиска да се срещнат във вилата в три часа и настоя тя да отиде сама.

— Той ли каза, че трябва да отиде сама?

— Да, господине. Госпожата ми поръча, ако не се прибере до шест часа, да се обадя в полицията.

Съдебните заседатели се размърдаха на местата си. Погледите им се насочиха към Демирис.

— Нямам повече въпроси — рече Делма. — Свидетелката е на разположение на защитата.