Читать «Спомени от полунощ» онлайн

Сидни Шелдън

Сидни Шелдън

Спомени от полунощ

На Алегзандра с обич

 Не пей ми песни за деня, слънцето е враг на любовта. Попей за сенки, за тъма, за спомени от полунощ.

Сафо

Пролог

Дзюлун, май 1949

— Трябва да прилича на нещастен случай. Можеш ли да го уредиш?

Това беше истинска обида. Усети как в душата му се надига гняв. Такъв въпрос се задава на някой аматьор, взет от улицата. Изкуши се да отговори саркастично: Ще се опитам. Какво предпочитате — нещастен случай у дома? Или да си счупи врата, падайки по стълбите? Като танцьорът в Марсилия. Да се напие и да се удави във ваната? Като богатата наследничка. Може да умре и от свръхдоза хероин. Трима души беше изпратил така от този свят. Или да заспи със запалена цигара — детективът швед в „Хотел на левия бряг“ в Париж. Ако предпочитате, ще й се случи инцидент по пътя, самолетна катастрофа, изчезване в морето.

Естествено премълча, защото в интерес на истината се страхуваше от този мъж. Слушал бе твърде страшни истории за него и имаше основания да им вярва.

Ето защо каза само:

— Да, господине, мога да организирам нещастен случай. И никой никога няма да разбере истината.

Още преди да завърши изречението, му мина мисълта: „Но той знае, че аз ще знам.“

Намираха се на втория етаж на една постройка в заобиколения със стени град Дзюлун, издигнати от китайците през 1840-та година, за да се спасят от нашествията на жестоките англичани. По време на Втората световна война стените били разрушени, но из тесните улички и мрачните стълбища, като в запазена територия, необезпокоявани, се разхождаха банди убийци, наркомани и изнасилвачи — истинска заплаха за туристите. Те бяха предупреждавани да не се приближават до старата улица „Дун Дао Дзуън“ в предградията, където дори полицията не смееше да припари. През прозореца долиташе уличният шум, примесен с пискливата глъчка на разноезичните обитатели на потайния град.

Мъжът го изучаваше със студените си, с цвят на обсидиан очи.

— Е, добре, нека решението бъде твое — рече той накрая.

— Да, господине. Обектът в Дзюлун ли е?

— Не, в Лондон. Името й е Катерин. Катерин Алегзандър.

Мъжът се отправи по Ласкар Роуд към Блу Хаус в района „Дзун Ша Дзун“ в лимузина, придружен от двама бодигарда. Тук идваха само специални гости. Държавни глави, филмови звезди, президенти на корпорации. Управата се гордееше с дискретността на заведението. Преди дванайсет години едно от момичетата се бе разбъбрило пред репортер на някакъв вестник и на следващата сутрин го намериха на пристанището Абърдийн с изтръгнат език. В Блу Хаус имаше и девственици, и момчета, и лесбийки, които се задоволяваха без „вълшебните органи“ на мъже или животни. Това бе единственото място, където изкуството на Ишинпо от десети век все още се практикуваше. Блу Хаус бе свърталище на всевъзможни забранени удоволствия.

Този път мъжът си беше поръчал близначките. Чудесни момичета, красиви, с изумително телосложение и без задръжки. Спомни си последния път, когато беше при тях. Металният стол без дъно, галещите им пръсти и езици и ваната, пълна с ароматизирана топла вода, която се плискаше по плочките на пода, и горещите им устни, които шареха по цялото му тяло. Усети, че се възбужда.