Читать «Спомени от полунощ» онлайн - страница 139

Делма седна.

Председателят на съда се обърна към Наполеон Котас:

— Готова ли е защитата с встъпителното си слово?

— Да, ваше благородие — Котас подкара инвалидната си количка към заседателите. Не пропусна да забележи изписалото се съчувствие по лицата им и усилието, с което задържаха погледите си върху него.

— Константин Демирис е тук, не защото е богат или влиятелен. А може би именно заради това е изправен в съдебната зала. Слабите винаги се опитват да унижат силните. Господин Демирис може би е виновен, защото е богат и влиятелен, но тук ще докажа, и то без да остане и следа от съмнение, че той няма никаква вина за смъртта на своята съпруга.

Процесът започна.

Прокурорът Делма призова свидетеля Теофилос, лейтенант от полицията.

— Бихте ли ни разказали какво видяхте, когато влязохте във вилата на Демирис?

— Столовете и масите бяха обърнати. Вътре цареше истински хаос.

— Имахте ли впечатление, че се е водила борба?

— Да, господине. Имах чувството, че там са върлували крадци.

— И намерихте окървавен нож на мястото на престъплението, така ли?

— Да, господине.

— Открихте ли отпечатъци по дръжката на ножа?

— Да.

— Чии бяха те?

— На Константин Демирис.

Погледите на съдебните заседатели се извърнаха към Демирис.

— Какво открихте, когато претърсихте къщата?

— На дъното на един шкаф намерихме окървавени бански гащета с инициалите на Демирис.

— Възможно ли е да са били в къщата отдавна?

— Не. Бяха още мокри.

— Благодаря ви.

Ред бе на Наполеон Котас.

— Детектив Теофилос, вие имахте възможност да говорите лично с обвиняемия, нали?

— Да, господине.

— Как бихте го описали?

— Ами — Детективът погледна към Демирис. — Бих казал, че е едър мъж.

— Силен?

— Да.

— Във всеки случай, не е човек, комуто е било необходимо да направи мебелите в една стая на пух и прах, за да убие жена си?

— Възразявам — скочи на крака Делма.

— Възражението се приема. Нека адвокатът на защитата се въздържа от насочващи въпроси.

— Моля да ме извините, ваше благородие — рече Котас и отново се обърна към свидетеля. — След разговора си с Константин Демирис бихте ли казали, че той е умен човек?

— Да, господине. Не мисля, че човек може да натрупа такова богатство, без да е изключително умен.

— Напълно съм съгласен, лейтенант. Оттук възниква и любопитният въпрос: Как е възможно такъв човек да сглупи толкова, че извършвайки убийство, да остави след себе си нож с отпечатъци, бански гащета, напоени с кръв…? Не смятате ли, че това е необичайно глупаво?

— Във вълнението си убиецът върши необикновени неща.

— Полицията открила златно копче от сако на Демирис. Предполага се, че той е бил с това сако по време на убийството.

— Да, господине.

— И това е съществена част от доказателствата срещу Константин Демирис. Според хипотезата на полицията съпругата му го е откъснала, когато се е бранила от ударите му.