Читать «Електронен чар» онлайн - страница 7

— Не сме се виждали толкова време, би ли искала да вечеряме заедно?

С връхчетата на пръстите си аз леко усилвах изразителността на набраната комбинация „женственост“.

— Благодаря, само че, господин Курода, ако сте зает… — отговорих аз. Сведох очи и мисля, че той разбра за какво става дума.

Курода така се зарадва, че лицето му засия от радост.

— Не, какво говориш, сам съм. Много се радвам, че те срещнах! — каза Курода и ме поведе, прегръщайки ме със силната си ръка през кръста.

През цялото време, докато вечеряхме, аз бях олицетворение на „грациозност“ и „изящество“. Наистина, по време на храненето мускулчетата на устата ми бяха малко ангажирани с други действия и гласът ми стана малко по-тих, но срещу това нищо не можеше да се направи.

— От снимките, които ми беше изпратила, разбрах, че си си направила пластична операция, но не съм предполагал, че си станала толкова хубава! — говореше той нежно, аз отговарях и през цялото време го наблюдавах внимателно.

Забелязах, че лицето му беше много нежно. Като студент беше къде по-грубовато. Но оттогава бяха изминали повече от четири години и може би впечатленията ми са започнали да избледняват. Възможно е през това време да се е променил много и характерът му, а може би всичко това да е така сега, единствено благодарение на действието на апарата, с който управлявам собственото си изражение и което го кара да се стреми към поведение на джентълмен.

— Казаха ми, че летиш в космоса… Как е там? — поддържаше той разговора, а аз отговарях.

От разговора ни разбрах, че той е един млад и сериозен човек. Този факт постепенно ме изпълваше с радост и започнах да усещам, че ми харесва. По-рано при подобни ситуации се чудех как да изразя това, което чувтвувах, но днес беше съвсем друго. Нагласих устройството на „обичам те“. Нямаше и съмнение, че и той по този начин възприемаше израза на лицето ми, защото, като приключихме с вечерята, ме попита:

— Не искаш ли да потанцуваме?

— С удоволствие — отвърнах аз.

Изпълняваха стари мексикански мелодии и той се оживи още повече. Бурните танци ме увлякоха и аз усетих как пламъкът се разгаря и в мене, затова незабелязано набрах комбинацията „страст“. Изглежда, бузите ми поруменяха и очите ми заблестяха, но и самата аз вътрешно преливах от радост.

Но какво всъщност ставаше? В началото, когато ми сложиха устройството и антената, най-напред нагласявах съответния израз на лицето и едва после осъзнавах съответното чувство. Сега обаче чувствата ми се разгаряха отвътре, а аз само търсех съответния за тях израз. Може би след като десетки пъти си повтарях „обичам този човек“, неусетно да съм се влюбила в него. Може би с мене беше станало както в старата поговорка: „Повтори десет пъти обичам те и наистина ще се влюбиш.“ А може би Курода да ме е харесвал от самото начало? В края на краищата от всичко това ми беше ясно само едно: изглежда, наистина се бях влюбила в Курода. Изтанцувахме няколко мелодии и той каза: