Читать «Пътят към Велесберг» онлайн - страница 10

Мистър Еванс го слушаше напълно сериозно. И внимателно.

— Точно така, приятелче — тихо каза той. — Разсъждаваш напълно логично. Само че — от позицията на самотник.

— Тоест? — поинтересува се Игор. — Вашето обръщение „приятелче“ го възприемам…

— По отношение на биовъзрастта — без усмивка довърши мистър Еванс. — Ти си прав, живеем в трудно време. Времето на безгрижието. Светът винаги е вървял напред благодарение на единици хора. От първобитните пещери към далечните звезди са ни извели гениите. Онези, които измислили колелото и спирачката за колелото. Пеницилина и многостепенните ракети. Генното инженерство и компютрите…

Сякаш ме обляха със студена вода. Да не говорим за генното инженерство! Компютърните дискети ме зашлевиха по лицето с твърда, кафява миризма. Флаконът с лекарство на масата — със задушлив искрящ облак. Не бива!

А бащата на Тими, без да забелязва болезнените ми гримаси, продължаваше:

— Преди имаше работа за всички. Но сега не са нужни хиляди хора, за да построят измисления от гения ракетоплан. И не са нужни още стотина, за да хранят гения и строителите. И десетки от онези, които да лекуват и забавляват стотиците и хилядите, също не са особено нужни…

— Киберхумористи още няма — неочаквано възрази Игор.

— Да, но това са дреболии. Така че в предпоставките си прав. Изводите ти са грешни.

Мистър Еванс вече не гледаше към Игор. Той въртеше в ръка писалката си и тихо, сякаш на себе си, говореше:

— Талант може да се намери у всекиго, само че засега не успяваме да го направим. Но има и друг изход. Да работиш, дори и талантът ти да е една милионна част, а останалото — просто труд и търпение. Да работиш, знаейки, че никога няма да сътвориш чудо, че през целия си живот ще останеш един от милионите неталантливи, които ще донесат полза колкото един-двама истински гении.

— Себе си ли имате предвид? — твърдо, без да се колебае, попита Игор.

— Да.

Мистър Еванс остави нещастната писалка, огънала се в ръката му в причудлив възел.

— Аз работя в програмата „Конвергенция“. Това е създаване на единен език, основан не върху смес от най-известните и прости езици, като есперанто, а върху принципа на логемите.

— Логеми?

— Да. Логемите са логически единици на речта, съчетание от звуци, което на всеки език има еднакъв смисъл.

Игор се разсмя:

— Глупости. Това е невъзможно.

— Възможно е. Вече са отделени шейсет и три логеми. Те са разбираеми за всеки човек по света, без превод. И всяка от тези логеми е открита от лингвисти-гении, лингвисти по природа, с дарба от бога. Може би в техния труд има част от такива като мен, дори лично от мен. Но това е невъзможно да се изчисли — толкова е малка.

Мистър Еванс кимна към рафтовете и безбройните дискети със записи: