Читать «Пътят към Велесберг» онлайн - страница 14

— Не се обиждам.

— Характерът му е такъв. Той трябва или да е пръв, или поне да е в предните редици. Ако не намери своя път, то цял живот ще остане родър. Най-великият родър в света. И много хора ще повлече със себе си — не от злоба, а просто така… Но това е ненужно, родърите не са форма на протест, нито търсене на нов път. Ние сме болка. Форма на болка в средата на двайсет и първи век. Такива като мен, у които болката е вътре, и такива като Игор. Средният човек, нежелаещ да остане такъв. А аз още вярвам, че ще му помогна да намери мястото си.

Мистър Еванс ме погледна в очите:

— Сега знам, че ще се върнеш в Центъра.

Аз се усмихнах и отстъпих към спалнята. Помолих:

— Угасете светлината за пет минути. Нека Игор си мисли, че заминаваме като истински родъри — без да се сбогуваме, тайно.

Мистър Еванс се усмихна. Имаше красива усмивка, силна и добра. Зная, че не говорят така за усмивките, но неговата ми изглеждаше точно такава.

— Вятър в лицето, родър — каза той.

Кимнах. И си помислих, че понякога не са нужни дори логеми, за да се разберем взаимно.

… Ние вървяхме на изток и слънцето бавно изплаваше срещу нас. Игор си подсвиркваше някаква мелодия. Чантата с продуктите и всякакви полезни дреболии висеше на рамото му.

— Нали не се обиждаш, че реших да оставим Рижия? — попита ме той, когато къщата се скри от погледите ни.

Аз поклатих глава. И изведнъж почувствах как невидими пръсти здраво стиснаха дланта ми. Там, в стаичката на втория етаж, се беше събудил Тими.

Аз се усмихнах. И стиснах протегнатата през хладната утрин ръка.

Информация за текста

Сергей Лукьяненко

Дорога на Веллесберг, 1990

Редакция: NomaD, 2009

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10200]

Последна редакция: 2009-01-11 16:51:24

1

Родъри (възможно, от англ. road — път) — „вървящи по пътя“, „пътници“, „бродници“ (в библейският смисъл на думата); по текста на самия разказ на Лукяненко — става дума повече за „изследвачи“, „търсачи на приключения“, „пътешественици“, „авантюристи“. По-коректното произношение е „роудъри“. — Бел.NomaD.

2

Идиом: „сесть в лужу“ („да седнеш в локва“) — да се изложиш, да се окажеш в глупаво положение. Бел.прев.

3

Голямата Змия — воинското прозвище на индианския вожд Чингачгук, персонаж от романите на американския писател Дж. Ф. Купър „Ловецът на елени“, „Последният мохикан“ и „Следотърсачът“ (поредицата „Кожения чорап“). — Бел.NomaD.

4

Кожения Чорап и Следотърсача са прозвища на ловеца Нати Бъмпоу — основният персонаж от романовата поредица „Кожения чорап“ на Дж. Ф. Купър. — Бел.NomaD.

5

Епатаж — нагло, провокативно поведение. Бел.прев.