Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 37

И те отидоха при моряка в колибата.

Още щом прекрачиха прага, отвратителна миризма на разложено ги блъсна в ноздрите. Давид забеляза, че каменните стени бяха покрити с торби от груб плат. всичките еднакви. Зловонията на гниеща плът, носещи се от тях, навеждаха на мисълта, че някой ги бе натъпкал със смлени трупове. Сирс трябваше да се пазари.

— Пет парчета — роптаеше търговецът, — не по-малко! Ако по време на пътуването храната ви свърши, ТЕ ще преобърнат лодката и ще ви извият вратовете!

Давид изтръпна. На тезгяха Сирс изсипа шепа искрящи монети. В замяна човечето й връчи пет смрадливи торби, както и една платнена чанта, която тържествено назова „медицинска“. Когато младият мъж бръкна в нея, намери там чук и изключително добре наточен сърп. Видял изумлението му, стопанинът се зае подробно да му обяснява начина на употреба на тези необичайни вещи.

— С чука удряте по пръстите, които се вкопчват в бордовете с намерението да ви разклатят; със сърпа косите ръцете, които ви сграбчват за дрехите и дърпат към дъното! Повярвайте ми, винаги се намират един или двама мръсници в тълпата, способни да ви погодят някой лош номер. Така че дръжте здраво сечивата и не се колебайте да ги използвате!

Поразен, Давид прехвърли ремъка на чантата през врата си и последва Сирс, която избираше лодка, преговаряйки разгорещено. Беше се спряла на някаква с метално дъно, но човечето не искаше въобще и да чуе, понеже ставало въпрос за собствената му ладия.

Останалата част от речните съдове не будеше никакво въодушевление. Повечето корпуси жалостиво простенваха под натиска на подметката, а през раздалечените им дъски струеше светлината на деня. Най-накрая успяха да подберат една истинска антика-дълга и тясна китоловна лодка.

— Правите грешка! — започна да мърмори водачът, прибирайки се в колибата си. — ТЕ не обичат прекалено тежките туловища. Смятайте, че съм ви предупредил!

Двамата нахвърляха торбите със зловонния прах между пейките за гребците. В продължение на няколко минути останаха неподвижни, вперили очи в реката.

— А ти минавала ли си през нея? — запита Давид, като се мъчеше гласът му да прозвучи равнодушно. Сирс отрицателно поклати глава.

— Не, не и тук, на това място! Минавала съм през други реки, други блата. Но никога не съм преодолявала толкова широк ров.

— Хм, колко ли достига? Петдесет метра, шейсет? Може би сто?

Тя сви устни в гримаса, изпълнена с досада.

— Има ли смисъл да го обсъждаме?

Той не настоя. Жената се страхуваше, беше очевидно. Опря слабини в носа на лодката и отпусна погледа си отново да се зарее в хилядите ненаситни ръце, които хапеха въздуха със звучни и влажни приплясквания.

— Разправят — зашепна Сирс зад гърба му, — че най-добрият начин да се премине е да се вземе врачка на борда. През цялото пътуване циганката чете бъдещето в изпънатите длани и джуджетата — странно, нали — веднага забравят агресивните си инстинкти. Но туй е само легенда!

Младежът не намери какво да отвърне. Напрегнатият страх замъгляваше и объркваше съзнанието му.