Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 38

— Когато наистина са в лошо настроение, те кръстосват ръце — подзе пак Сирс, — като едновременно с това отказват всякакво преминаване. Тогава даренията трябва да се умножат, за да ги склониш да протегнат длани…

Говореше, без да я е грижа дали има аудитория, пускаше тирадите си насечено, дъвчеше думите, също както набързо се изрича или по-скоро шепти молитва. Продължаваха да стоят на едно място, неспособни да се решат и изблъскат китоловната лодка към стръмния бряг. Накрая Давид се раздвижи. Ремъкът на „медицинската“ чанта прорязваше врата му.

— Хайде да вървим!

Тя сякаш изплува от някакъв сън. Впивайки пръсти в кърмата, започна да тласка напред, докато спътникът й, вкопчен отстрани, дърпаше с всички сили, опитващ се да улесни хлъзгането на кила по плътната като гума трева. Когато първите ръце напипаха туловището на ладията, двамата бяха плувнали в пот.

Сирс пъргаво скочи вътре, проби една торба и с широки махове взе да изсипва органичното семе. За няколко секунди вонята достигна границата на нетърпимото и Давид, възпрян в устрема си, замалко не се прекатури в реката в момента, когато прекрачваше планшира. Вяли плясъци раздрусаха лодката под нозете им, тя за миг се заклати напред-назад, сякаш бе въртележка с кончета, която не се решава да потегли. Сетне движенията навлязоха в синхрон и от длан на длан ладията се плъзна към отсрещния стръмен бряг, подхвърляна над главите като трофей или победител от някаква битка. До средата на речния басейн всичко вървеше нормално, след това операцията се забави, за да замре в шумно тъпчене с крака. Под носовата част на возилото ръцете експлодираха в безпорядъчни плясъци, най-напред умолителни, после много бързо превърнали се в раздразнени и гневливи. Хищни течения; от алчни пръсти се издълбаха в тълпата, опитвайки се да дръпнат лодката в други посоки, да я върнат обратно по пътя или насочат надолу по реката.

„Всички са сърдити!“ — ужасен си помисли Давид, докато наблюдаваше как Сирс разпаря четвъртата торба. Прахът бе полепил лицето и предната част на ръката й с коричка скорбяла, беше я напудрил с отвратително вонящ грим, който на някои места струйките пот бяха разпукали. Тя дишаше тежко, но продължаваше да загребва и ръси, без да спира — това обаче не им помогна да се придвижат напред. А после внезапно ладията се извъртя настрани, сякаш искаше да се преобърне с кила нагоре, и Давид забеляза цяла върволица от пръсти с нащърбени краища, които се вчепкаха в планшира. Грабна чука и заудря със стиснати зъби, мъчейки се да не гледа изригванията натрошена плът, нокти и размазани стави. Лодката се изправи за миг в първоначалното си положение, ала веднага след това атака от разярени юмручни удари разтресе дървеното туловище. Разединените дъски застенаха. Отломки се разлетяха на всички страни и една ръка изскокна от дъното между пейките за гребците: дланта й беше разпъната от набучени тресчици. Преди младежът да успее да се намеси, тя подскочи между бедрата на Сирс, изтръгвайки от спътницата му болезнен писък. Сърпът тутакси се стовари, разсече плътта и сетне застърга в кокала с притъпено хрущене. Бордовете на китоловната лодка се обляха в кръв, а ръката се отдръпна като ранено животно. Отдихът бе кратък, защото почти веднага ладията се надигна отвесно. Симулираше корабокрушение, но толкова реално, че пасажерите се изтърколиха назад презглава, за да спрат в сандъка за хранителни припаси.