Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 116

Без да е успял да проследи хода на своите мисли, младежът изведнъж осъзна, че изпитва желание да прави любов. Желанието беше изгарящо, опустошително, унищожително. Подчинявайки се на бликналата страст, той се изкачи по стъпалата в коридора и почука на циганката. Отвори му Жорж-Юбер. Клитония се беше излегнала върху кушетката с изморен вид. Пушеше. Веждите й се надигнаха, когато разпозна госта.

— Искам да правя любов с вас — изрече младият мъж. Инженерът почервеня. Врачката се усмихна и протегна длан. Давид пристъпи напред.

— Ще ви оставя — прокашля се Жорж-Юбер, като изчезна с калкулатор в шепата.

— Мислех си, че вече няма да дойдеш — каза му Клитония. — Обещавам, че няма да ти гледам ръцете!

Тя отметна чаршафа с коляно. Той видя, че беше гола…

23

С първите часове на утрото вълнорезът се заби като клин в пулсиращия водовъртеж на бурята. Металното туловище веднага се надигна, обзето от конвулсивни потръпвания. Килът, разтърсван от неудържими спазми, започна да стене с всичките си съединения. В каютите, в трюмовете и долните помещения спящите се изтърколиха от хамаците и от койките. Всичко онова, което не беше стабилно застопорено, начаса се люшна във вихрен танц от единия до другия борд на кораба, разбивайки с трясък разни прегради. Давид и Клитония скочиха върху кревата, за да се изплъзнат от слепия устрем на някаква бъчва, която току-що бе продънила касата на вратата в експлозия от дребни трески. Едва влязло вътре, бурето направи половин завъртане, като се олюляваше, после отново хлътна в коридора, търкаляйки се с грохот. Под краката им килът пращеше зловещо. Отвън шумотевицата на аплодисментите заглушаваше виковете, сякаш плющене на силен порой.

Криво-ляво Давид и циганката успяха да съберат дрехите си. Коридорчето се оказа свободно, бъчвата бе избила един илюминатор и изчезнала в празното. Несвързани ревове се носеха от всички страни, крясъци на ярост или на паника. И младият мъж си помисли,,че предвиждането на Тереза е било правилно. Горещият корпус въобще не впечатляваше джуджетата, сега вече те здравата го разклащаха настрани от борд до борд. Сирс и Жорж-Юбер се бореха с трусовете на пода и, вкопчили се в медните перила, се опитваха да стигнат до палубата. Навън суматохата беше в разгара си. Лазещ на четири крака по юта, капитанът обсипваше с ругатни изтръпналите от ужас матроси, които се блъскаха край заслона, за да успеят да се напъхат в някоя от спасителните лодки.

Една от тях се пръсна под тежестта на тълпата, която я изпълваше, и като камък се стовари право върху пигмеите, размазвайки десетина на място. Давид зърна как открилата се при падането цепнатина се затвори за няколко секунди подобно рана от повърхностно одраскване. Полутичащ, полупълзящ, той се повлече към котелното на задната палуба. Леговището бе такова, че човек като нищо можеше да изхвърчи през борда при най-малкия напън. Орноз му се притече на помощ, протегнал му широката си мазолеста длан. Едва в този момент младежът забеляза, че от фланговете се надигаха истински димни стълбове.