Читать «Мухата и паякът» онлайн - страница 8

Гал слизаше.

Когато от глад му причерняваше и краката му се огъваха, тогава, докато всички дремеха, той влизаше в най-близкия коридор. Вече действаше без никакво отвращение: нападаше бързо като предпочиташе жени, те се съпротивяваха по-малко, приковани от ужас към дюшеците. Задоволил глада си, Гал отново тръгваше… продължаваше да слиза.

Какво можеше да се направи срещу него? За да започнат да го преследват, за да влязат в конфликт с него и да го унищожат, трябваше някой друг също да се съгласи и да пререже пъпната си връв, също да започне да преследва Гал от стълбище на стълбище с бръснач в ръка, до окончателния сблъсък. А после? Какво щеше да стане после? Оцелелият трябваше да задоволи глада си, победителят трябваше също да се нахрани… и всичко щеше да започне отначало. Който и да оцелееше, щеше да се превърне неминуемо в людоед; да се убие Гал, значеше просто да се смени палачът. Единственият разумен изход бе неприложим, тъй като предполагаше след убийството на Гал да се извърши и самоубийство, за да не се превърне другият в лешояд… Но в този момент никой нямаше дотолкова развито чувство за верска общност, за себеотричане. Не, срещу него нищо не можеше да се предприеме, той го знаеше.

Гал слизаше, воден от тайното желание да открие корена, да се срещне с него. Вечер сядаше в ъгъла на някоя площадка, с бръснач на коленете… чупеше светещата крушка, за да се скрие в мрака, след което, със затворени очи започваше да говори. Обръщаше се към всички по коридорите, със силен, но равен глас, който шахтата увеличаваше като рупор. Обясняваше им какво ще стане, когато той стигне до корена. Само един удар с бръснача щеше да е достатъчен, за да ги отблъсне безвъзвратно от първоначалната майка. Те всички щяха да се превърнат в затворници на някаква паяжина, разклоняваща се навсякъде, но в основата си — Вече изскубната. Изолирани, те завинаги щяха да бъдат лишени от източника на безсмъртие; телата им, стана ли отново човешки, щяха да изпитат своите органични нужди; физиологическата тирания на вътрешностите щеше да докара глада… смъртта.

И тогава на тях щеше да им остане една единствена алтернатива: да умрат, вкопчени в изсъхналата и вече безполезна пъпна връв, или да се освободят като него — Гал, — да се изправят и тръгвайки с бръснач в ръка… да убиват.

Той им описа мъките на глада, обясни им, че ще трябва да застанат един срещу друг, да се изтребват помежду си, разкъсвайки се по коридорите, за да оцелеят. Разказа им за образуването на племена, за възникването на надмощие на по-силните над по-слабите, за заплахата, която щеше да надвисне над техните деца, за необходимостта от възпроизводство, за да могат да се хранят… Страхът.