Читать «Мухата и паякът» онлайн - страница 9

Повече нямаше да има паяжина. Щеше да остане една постоянно променяща се и гъмжаща маса от мухи и паяци.

Той слизаше. Около него по коридорите се носеше ропот на ярост и ужас. Вечерта, когато сгушен в ъглите на площадката, той отново подхващаше разказа си от поредния ден, надигащи се викове се мъчеха да заглушат гласа му. Цялата сграда бе изтръпнала от неописуем страх.

Той слизаше.

После, един ден стъпалата секнаха. Той бе стигнал до равно, утъпкано място. Парапетът бе свършил своя бяг, опрян в тухлената стена, повече нямаше стълбище. Гал беше пристигнал.

На един стол бе оставен черен, колосан и протъркан редингот, толкова твърд, като че ли ушит от картон. Имаше и едно бомбе, ненормално тежко за такова.

В един момент неочаквано му се стори, че погрешно е разбрал. Всичко това му напомняше нещо… Нещо, което отчаяно се бе мъчило да изплува в съзнанието му. В края на краищата, Гал облече костюма. Часовникът, пъхнат в малкото странично джобче, бе закачен за дебела златна верижка, която изпълнила джоба, изскочила навън, се точеше по земята, виейки се към някакъв вграден в пода кръг и се свързваше с него. Черен квадрат в стената очертаваше контурите на вратата. Една обикновена, полирана врата, с напукана, олющена дръжка. Две денонощия Гал седя на последното стъпало като не се решаваше да прекрачи прага. Накрая той протегна ръка, вратата не беше заключена, веднага се отвори… отвъд беше тъмно, много тъмно.

В тихата, мрачна стая, Сара долепи чело до опушения прозорец. От другата страна на пътя един полицай бе спрял коня си до червения пожарогасителен кран. От време на време хлапетата протягаха към гривата на коня ръце, хвърляха скришом пуканки по асфалта, като се надяваха по този начин да размърдат животното замряло от безразличие. Улицата бе потънала в слънце.

Значи Гал бе мъртъв…

Бяха седнали в кафенето на медицинския институт и шоколадът в чашите бе започнал да потъмнява от студа. За шести пореден път Маркам кръстоса краката си и пак ги свали. На униформата си носеше значката на медико-психологичния център и дали поради това, държанието му бе неестествено. В един момент Сара осъзна, че никога по-рано не го бе виждала в униформа.

Значи Гал…

— От психологична гледна точка, разводът ви, фактът, че детето е останало при вас, всичко това много го е разстроило… Доколкото разбирам, сватбата са направили вашите родители. В цялото това сурово обкръжение той е страдал. Още от малък майка му е била тиранин за него… липсата на баща, починал твърде рано, толкова млад… Той често ми разказваше за това, светът за него бе разделен на мухи и паяци. Навярно всичките тези неща са го накарали доброволно да се съгласи за опита…

Той направи пауза…

— Продуктът подпомага активността на сънищата изграждането на видения — допълни Маркам полугласно. — Това е всичко, което можем да обясним…

Той замачка козирката на фуражката си.

— Изтръгнал е пъпната си каучукова тръбичка за кръвопреливане. Това го е упоило, станало му е навик: в полусънно състояние, като сомнамбул, той е започнал да изживява своите сънища. Контролните камери го заснеха, докато бродеше из кораба… невероятна история, нахвърлил се е върху другите членове на екипажа, упоени като него и потънали в изкуствен сън Кръвопреливанията повече не го подхранваха, казват че са му се привиждали сцени от людоедство. Това поне е официалната версия; според мен, едва ли би издържал само с виденията си… Много пъти компютърът се опита да го събуди, изпращайки му сигнала „погрешно тълкуване“, но безуспешно… Войниците възстановиха капсулата в пълна тайна, ще се обясни, че е било дефект в херметизацията…