Читать «Мухата и паякът» онлайн - страница 4

Може да се изкачва, да се слиза по стълбището, да се връща назад, обстановката няма да се промени. Коридори следват един след друг. Само на един единствен етаж може да се премине открай докрай през върволица от коридори и стаи, положението винаги ще бъде едно и също: всяка стая — с две врати, като всяка от тях ще е за нов коридор и в този коридор — две нови редици врати, — също за нови стаи, които също водят към нови коридори, които…

Никога пред погледа няма да се изпречи стена без врата, прозорец, капандура или отвор, водещи навън. Някои етажи са съвсем безлюдни, пусти и прашни; други с гъмжащи коридори, където трябваше да се прескачат купища свити колена.

Разказвачът го бе обяснил… ставало въпрос за кула, без да обясни на кое ниво се намираше Гал… Може би 627 етажа над земята… или отдолу? Как да разбере?

Тук жените снабдяваха с храна, която черпеха от своя родител. Материята им бе вечност за всички онези, свързани с пъпната връв… Но ако веригата някъде се прекъснеше, това означаваше смърт за всички, изгубили по този начин контакта с корена… Смъртта пропълзяваше от стая в стая, от леглата, по коридорите, чак до последната брънка, която на свой ред излиняваше…

Да тук безсмъртието тече като пулсираща жизнена сила от пъпна връв в пъпна връв, предава се от жена на жена… Къде, обаче, е изворът на това безсмъртие, къде е изначалната пъпна връв, първата уста, първият стомах, които всмукват, дъвчат и поглъщат?

Къде се криеше коренът на тази вечност, спяща на овехтелите кревати и по застланите с мръсно бели плочки коридори…? Къде бе основата на този низ от етажи? Може да се тича, да се дълбае, без никога да се излезе от това вертикално леговище. Лабиринтът раждаше лабиринт, всяко ехо създаваше следващо. Аналогия и размножение, чрез делене се свързваха зад номерираните врати… Паяжина, изтъкана от черва, бримка по бримка. И всеки трябваше да чака като брънка, като частица от този керван на подвижни матрици, инжектиращи вечността.

Защо вечността?

Трябва да се узнае виновницата, онази, която в недрата, в мазетата на кулата, в бездънните основи на зданието бе решила веднъж завинаги да не умира. Синтетично сливане на амброзия и нектар, трахеотомия, инжекции, преливания… ето, това бе помията за безсмъртие и то от своето легло тя инжектира, инжектира… никога няма да спре.

Как да се узнае какво е в действителност?

Каквото и да стане, здравата пъпна връв е гаранция за стомашно изобилие, за вечно и блажено щастие след хранене; напевният глас на разказвача, мъркащ в ушите като цветен сън, сякаш възглавницата под тила ти е изтъкана от живи котки.

Да се изпълниш… да заспиш… да заспиш… да се изпълниш. Доволен, преситен, неподвижен…

Гал се чувстваше отпаднал. Разрязаната пъпна връв го бе изтощила и трябваше да мине време, преди да успее да седне на изтривалката пред съседната стая. С долепено до вратата ухо, той ненаситно дебнеше мига, в който постелята отвътре щеше да изпука или проскърца, но дебелото дървено крило на вратата не пропускаше нищо.

Без да разбере ясно как стана това, спящото същество пред стая номер 12 умря, така поне Гал предположи, след като един ден го видя да се изтъркулва със скръстени ръце в средата на коридора и да замира неподвижно… Непоносима воня се понесе от врата на врата като се смеси и с без това тежката, спарена миризма в коридора и остана да тегне във въздуха. Дни наред Гал лежеше по корем на студените плочки, забил нос в твърдата, грапава рогозка. Устата и бузите му бяха издрани, въртейки главата си, мъчейки се да избегне непоносимата, отвратителна миризма… Доколкото късогледството и оскъдната светлина по коридора му позволяваха да прецени, тялото на съществото се съсухри и съвсем се сви, сякаш се превърна в овъглен труп. Напомняше му на изсъхнала какавида, чиято свиваща се пъпна връв издърпваше обратно в стаята. После съществото изчезна напълно, вратата хлопна, затвори се, а в коридора остана само миризмата… Накрая Гал не издържа, стана и натъртвайки си ставите, почука по емайлирания номер…