Читать «Мухата и паякът» онлайн - страница 2

и коридорът, застлан с фаянсови плочки тунел, където урината на спящите е покрила пода с неизличими следи, не изтриваеми дори и за струите бактерициди, изливани по цокъла, за да се разложат изхвърлените по време на съня изпражнения — най-често в течно състояние, — навик за съществата, не поемащи твърда храна… или пък настилката от квадратни плочи и зловонни жлебове, в които нокътят проникваше с някакво пагубно удоволствие, изпълвайки се всеки път с кафеникава или черна кашичка, за която по-добре да не знаеш от какво е…

И все пак те бяха богове — така спящите сред собствените си изпражнения, сред повърнатото от препълнените им стомаси… Богове, вкопчили се в бликналата от корема им пъпна връв, висящи на една съвсем обикновена ивица нежна кожа, сякаш бяха алпинисти над зловонна бездна, молещи се въжето, около което са се увили, да издържи…

и от двете страни на фаянсовата пътека — врати, — всички еднакви, една срещу друга, наредени по мистериозен начин през три метра и половина…

един коридор в космически хотел…

стаи, давани под наем за вечни времена; затворени или открехнати врати, през които полупрозрачна връв е изпълзяла…божествени наематели с безкраен договор… някаква къща, кораб, може би…

Гал беше седнал на рогозката, безразличен към дразнещия допир на грапавите влакна отдолу.

Гал беше седнал, подпрял чело на коленете си… Скоро пъпната му връв щеше да стане достатъчно дълга, за да му позволи да достигне следващата врата; тогава трябваше само да се повдигне и да почука по емайлирания номер, силно, така силно, че да си натърти ставите… Ако в стаята имаше някой, женски глас щеше да му извика да влезе. И естествено, той трябваше да разполага с достатъчно от онова — „мекото“, — за да се дотътри до медния креват, където, може би от една година, момичето с разтворени бедра бе чакало да дойде оплодителят…

да се катери между краката й всяка вечер, да прониква в нея, докато тя не издуе корема… и после, облегнат на медните крака на кревата, да чака да се изтърколят месеците. Това поне в крайна сметка обясняваше гъгнивият глас на разказвача, препредаван по всеки етаж от зарешетените високоговорители…

Ала пъпната връв на Гал все още не бе достатъчно дълга, той едва стоеше със събрани крака на рогозката пред съседната стая, където бе сигурен, че все още няма никой.

Някои майки можеха естествено да бъдат оплодени по няколко пъти, или пък да родят близнаци, например… в такъв случай от половия им орган бликваха по няколко нишки, проточвайки се до рогозката. Но многобройните раждания поставяха сериозни проблеми: детето можеше да се задуши с връвта на предното, а дори и да я отскубне… По правило бе забранено жена, станала вече майка, да се опложда отново, но някои мъжки индивиди не го зачитаха, тъй като от една страна късата пъпна връв не им позволяваше да почукат на друга врата; и от друга — те бяха изморени да чакат или да търсят някоя стая да се запълни отново…

Ролята на оплодителя не бе ясно определена. Законът, обичаите, традициите налагаха неговото присъствие в стаята чак до раждането, на което той трябваше по всякакъв начин да помогне. След това трябваше да изкъпе детето, преди да отиде и го остави на рогозката пред вратата. Това беше твърде деликатна работа, защото нежната пъпна връв — във всеки случай малко устойчива, — можеше да се окаже твърде къса. Тогава леглото на майката трябваше да се премести така, че минавайки през открехнатата врата, тънкото черво да бъде много изпънато. После, мъжкият индивид можеше да си върви, което най-често правеха…