Читать «Мухата и паякът» онлайн - страница 3

Възпитанието на децата бе привилегия на гражданския разказвач, чиито металически шушукания се носеха по всеки етаж и наставляваха, разказваха приказки, пееха песнички…

Гал никога не бе изпитал ясно какво точно е това временно изтичане, но трябва да се каже, че всеки приток на храна го потапяше в състояние на полусъзнание, сякаш го превръщаше във влечуго, за което забавения жизнен процес бе съвсем естествен… Защо се бе опитал да си пререже пъпната връв с бръснача, намерен под рогозката?

И всъщност, какво търсеше този бръснач, набит между раздалечените плочки на проскубаната рогозка? Дали беше предназначен за някого? Навярно такива имаше под рогозките пред всяка врата, може би бяха предназначени за всеки мъжки индивид, имайки предвид хилядите ежедневни бръснения? Дали по другите етажи мъжете имаха бради?… Но в такъв случай, това си беше чиста спекулация, защото Гал никога не бе виждал други мъже, а още по-малко другите етажи…

В дъното на коридора бе желязната решетка на стълбището, там никога не се чуваха стъпки, защото никоя пъпна връв никога не бе толкова дълга, за да позволи изкачването и слизането по етажите…

Разказвачът бе обяснил, че на това ниво мъжете се казвали Гал, а жените Гала, но имената на момичетата нямаха почти никакво значение, интерес представляваше единствено присъствието им в стаята в момента на почукването, защото ако стаята бе и си оставаше празна, трябваше да се чака пъпната връв да порасне, за да е възможно преместването върху следващата рогозка, а това можеше да стане и след години търпение… Страхът, натрапчивата мисъл на всеки се свеждаше до мъчително безпокойство от това, дали стаята ще бъде празна, дали ще има отговор след трите почуквания по емайлирания номер… ПОСЛЕ ГАЛ ПРЕСТАНА ДА СЕ ПИТА ЗАЩО ДНЕС ТАКА БЕЗРЕЗУЛТАТНО БЕ ИЗПОЛЗВАЛ БРЪСНАЧА… Приспивната песен на разказвача му помогна да се унесе, никой не му направи забележка, но бръсначът му бе отнет завинаги.

Всяка стая имаше по две диаметрално противоположни врати. Да се отвори вратата, това значеше да се излезе в нов коридор, напълно еднакъв с първия… Същите рогозки, същите бели и студени плочи. Всяка жена оставаше неизменно свързана със собствената си майка, пъпната връв минаваше през втората врата, пресичаше като опънат простор коридора и изчезваше в стаята отсреща през открехнатата врата.

Законът е един за мъже и жени. Момиченцата израстват в коридора, на плочките; когато пъпната връв го позволи, те влизат в някоя стая и лягат в кревата.