Читать «С дъх на скандал» онлайн - страница 235

Тя погледна към прозореца на втория етаж.

— Добро утро. — Лъчезарната й усмивка засенчваше слънцето. Бе събрала полата си на вързоп и я бе напълнила с праскови. — Пресни плодове направо от дървото за закуска. Вече изядох една. Много са вкусни.

Не колкото теб, призна Дилън пред себе си. Почувства в слабините си първия трепет на възбудата. Обърна се към стаята, зърна джинсите си в края на леглото и набързо ги обу. Без да ги закопчее, изтича по коридора. Слезе по стълбите надве-натри и изхвърча през входната врата.

Дворът беше пуст.

— По дяволите!

Изведнъж се сети къде може да я намери. Изтича през градината. Видя я на люлката под дъба в другия й край.

Когато стигна при нея, бе останал без дъх — по-скоро от вълнение, отколкото от тичането. Хвана се за въжетата и се наведе да я целуне за първи път в утринта.

Устните й бяха лепкави от сока и въпреки че само устните им се докосваха, целувката бе много страстна. Откъсна се от нея и я погледна с очи, замъглени от желание. Беше си вързала блузата на талията, но, за негова радост, не бе си направила труда да я закопчава. От неговото място можеше да вижда съблазнителната цепка между гърдите й.

— Тоалетът ти ми харесва, госпожице Спери.

В противоречие с официалното обръщение, плъзна ръка в деколтето й и хвана огряната от слънцето гърда. Тя винаги говореше за работа като истински светски човек, делова жена по пътя към върха. Излъчваше професионализъм дори и в най-обикновени дрехи.

Тази босонога, жизнерадостна и размекната Джейд сякаш бе друг човек. Опря глава в ръката му и въздъхна с удоволствие от дръзката му ласка.

— Не можах да си намеря бельото.

— Ще го открием. Но сега те харесвам така.

Бузите й поруменяха като узрелите праскови в скута й. Той се засмя и се почувства особено и… прекрасно. Като че ли беше свалил от себе си килограми през нощта. Беше му леко и свободно. Беше щастлив. Осъзна, че е лудо влюбен.

Имението бе неземно местенце. Старата изоставена къща беше идилична и романтична, техният остров на уединението. Птиците сякаш се бяха успали. Усърдните катерички имаха почивен ден. Въздухът бе жарък и замрял. Беше ленива, протяжна сутрин и всичко живо внушаваше и примамваше за любов. Искаше му се да спре времето за сто години и да прекара всяка секунда от него, правейки любов с Джейд.

— Стани, нека и аз да седна.

— Ами аз къде ще седна? — попита тя весело.

— В скута ми.

Идеята сигурно й хареса, защото веднага се съгласи.

— Праскова? Последните за сезона.

Приближи една до устата му и той я захапа. Сладкият, ароматен сок потече по ръката й, брадата му и закапа по голите му гърди.

— Харесва ли ти?

— Мм, да. — Изви ръка около шията й, отметна главата й назад и я целуна с буйна чувственост. — Много вкусно! — Хвана ръката й и я насочи към нейната уста. Тя също отхапа от плода. После още и още, докато устата й се напълни, а сокът течеше по брадата и деколтето й.

Дилън наблюдаваше вадичката, наведе се е започна да я облизва. Развърза блузата, отвори я и оголи гърдите й за слънчевите лъчи и собствените си, търсещи устни.