Читать «С дъх на скандал» онлайн - страница 237

Майръджейн Грифит паркира своя сив форд седан на полукръглата алея пред къщата на Иван Пачет. Поканата на Нийл за закуска й дойде като гръм от ясно небе. Тя се пенсионира преди две години и оттогава не беше виждала и чувала Пачетови. Често си мислеше колко невъзпитано от тяхна страна бе да й подарят позлатена карфица, да се ръкуват с нея, а после напълно да забравят, че е работила за тях цели тридесет и пет години.

Хората я отбягваха и Ламър бе виновен за това. Кой искаше да е близък с майката на човек, починал позорно в престъпен, варварски град? Не вярваше нито дума на хорските приказки. Ламър не е бил извратен. Не беше се ангажирал в отвратителни отклонения. Почина от пневмония и рядка форма рак на кожата.

И до ден-днешен не искаше да повярва на неговите чудовищни предсмъртни признания. Беше изрекъл невероятни неща, тъй като съзнанието му бе помрачено от болкоуспокояващите лекарства и медицинския персонал, впуснал се на лов за вещици. Всички в Сан Франциско се ужасяваха от болестта СПИН и който се разболееше тежко, получаваше тази диагноза.

Очевидно и Пачетови бяха престанали да вярват на лъжите, иначе никога не биха я поканили в дома си. Погледна към внушителната фасада, за която винаги им бе завиждала, и си сложи бели памучни ръкавици. Поради нервната възбуда ръцете й непрекъснато се потяха.

За какво ли искаше да я види Иван? Нийл беше намекнал, че е важно и спешно. За нея наистина нямаше значение какво си бе наумил. Просто беше поласкана да е тук.

Муселиновата й рокля на цветя беше подходяща за сутрешната среща. Имаше я от няколко години, бе стилна и качествена дреха. Баща й беше казвал винаги, че е по-добре да притежаваш едно, но качествено нещо, отколкото дузина, но под нивото. Когато Майръджейн излизаше из центъра на града, възмущаваше се от облеклото на днешните жени. Изглежда им беше безразлично какво носят. Човек не можеше да разграничи свестните хора от пропадналите, защото всички се обличаха еднакво лошо.

Благоприличието и сдържаността бяха черти от миналото — както и рода Кауънови, както семейното имение. Напоследък беше чула, че е продадено. Носеха се слухове, че банката с радост се отървала от него. Плака горчиво, като разбра.

Тъжно е, но някои работи бяха невъзвратими. Никога нямаше да живее в къщата отново, но и до последния си ден щеше да се придържа към благородните традиции от миналото. Никога нямаше да се появи на публично място с панталони или да отиде на обществено събиране без ръкавици и кърпичка. Докато изкачваше стълбите към верандата, оправи широкополата си сламена шапка, подходяща до пет часа следобед. Не можеше да се каже за Кауънови, че не знаят как да се държат с достойнство и изисканост. Беше последната от рода и смяташе за свое лично задължение да запази репутацията на моминското си име.

Когато прислугата на Иван отвори вратата, гостенката подаде визитната си картичка.

— Аз съм Майръджейн Кауън Грифит. Господин Пачет ме очаква.

Когато пристигнаха пред дома й, Джейд помоли Дилън да влезе с нея.